Елеонора Княжева

РАЗМИНАВАНЕ

2011-02-26T12:33:00.000-08:00

Хубав и надежден. Костюмиран.
Марков от главата до петите.
Влиза в ресторанта реномиран,
като у дома си. Без да пита,

дават му веднага сепарето
с изглед към фонтан и алпинеум.
Скъпо питие върви с мезето.
Кима, но по навик и разсеяно.

Тя, която свири на пиано
и си тръгва вечер с автобуса,
тя, която нищичко си няма,
го изгледа с истинска погнуса,

докато от скъпото возило
й направи знак да я закара.
С жест като към куче.Равносилен
на експресен влак към малка гара.

Трънче във петата му е тази...
Гледа го в очите, но през него.
С нея не вървят протрити фрази.
Как одраска финото му его?

Е, какво пък, ще го преживее.
Мацки вън – с лопата да ги ринеш.
Всяка втора прави се на фея,
докато с пари не й намигнеш.

Той се весели, поръчва още.
Хилят се пачаврите пияни,
а навън красива лятна нощ е.
Късно за едни, за други рано.

Тръгва пианистката. И хлопват
зад гърба вратите на тролея.
Никога не е бил по-самотен
хубавият мъж, загледан в нея...
27.07.2010г

Сърцето на самотника

2010-08-10T07:08:00.007-08:00

Сърцето си, от загуби белязано,
сега от удар пазиш и от влага.
Самотно да будува е наказано.
В кутийка кадифена вечер ляга.

Далече от очите на зяпачите,
поискали праха уж да избършат.
Събраната умора под клепачите
не вижда пристан, лодката да върже.

И тъй редиш гердана на годините,
в самотен плен на мигове отминали,
стаен зад паравана на обидата...
Ключенце за кутийката ти има ли?

02.07.2010г

2010-08-10T04:53:00.002-08:00

ТИ не ми липсваш! Липсвам си АЗ!
С моите глупави слепи надежди.
Слушах ги, гледах ги - няма, в захлас,
как ме оплитаха в своята прежда,

как ме люлееха в своя хамак,
с празни илюзии сплетен и вързан.
Сякаш до вчера живяла бях в мрак,
после очите ми някой развърза...

Липсват ми моите слепи очи...
С тях светът беше по-малко навъсен.
Ангел, кръстосал крилата, мълчи –
пише отставка, която ще скъсам.

20.05.2010г

Не-Приказка

2010-07-30T12:48:00.002-08:00

Тръгна ли си... жабата, Не-Принце?
Някой по-богат я изтъргува?
Жабите са станали капризни –
те с парите само се целуват.

Де си тръгнал в блатото с потури?
Там ли мислиш, чудеса че стават?
Не-Любовни търсиш авантюри,
сетне - що горчилка ти оставят?

Спри да се окайваш и да плачеш,
че съдбата ти е вечно крива.
Лесното да търсиш само, значи,
че то лесно и при друг отива.

Ех...Не-Принце. Жал ми е за тебе,
че си пак на пътя към блатата.
Не разбираш, че не си потребен,
там, където жаби само квакат...

13.04.2010г

2010-04-03T10:33:00.002-08:00

Разстилай по пътеките ми рози,
А сетне прецъфтели ги събирай.
За всеки стих, незаменен от проза,
Убивай в мене демони, убивай...
Минутите броя и все са много.
Безумието толкова ми липсва.
Единствената сладостна тревога
За кратко сухото дърво разлиства.
Любов ли е, не знам, или заблуда.
Южняк повя ли или ти ме стопли.
Без теб била съм като тъжна луда.
Обичана. Обичала. Самотна.
Вън пролет е. В очакване на чудо.

23.08.2010г

2010-03-28T09:12:00.001-08:00

"Не вярвам в ангели, но ти бъди ми
един такъв измислен и последен."
Пламен Бочев

Моят ангел, все още новак нескопосан,
ми каза: За мене е чест.
После тихо извади тефтерче с въпроси
и със замислен жест

отбеляза в полетата как ще ме пази
от целокупното зло.
Как ще филтрира любов от омразата,
в мене нахлула с взлом.

Чудя се, Боже, какво си намислил
с твоята мъдрост веща...
Ангел в килера крилата си чисти
и тананика си нещо.

:-)

25.03.2010г

2010-03-28T09:11:00.001-08:00

“I’m going slightly mad,
I’m going slightly mad…
It finally happened…I’m slightly mad.
Just very slightly mad… ”
QUEEN “Innuendo”

Спасявам се.
Започвам да забравям.
Заключвам се от спомените жалки.

Досаждаха.
Аз всеки път отварях.
С надеждата да стават все по-малко.

Инстинкт ли е,
но ето ме – далече -
аз крача с едри крачки към финала.

Спасявам се.
Без мисъл за обреченост.
И чувствам се завършена и цяла.

19.03.2010г

2010-03-28T09:08:00.001-08:00

Избрах си самотата за другарче:
не ме обижда, нито пък посяга.
Не иска много, скромно харчи.
Не се лигави. Никога не ляга

със сговорчиви евтини боклуци.
Не лъже. И не се самозабравя.
Обноските пред хора не й куцат.
Не търси с някого да се разправя.

На дребно не играе. Няма хитрост.
Предателството, зная, й е чуждо.
За ничие имане не приритва.
И е до мен, когато имам нужда.

Избрах си самотата за другарче
и правото да режа сухи клони.
Едва ли ще се сърди тя, обаче,
ако ТИ дойдеш, за да я прогониш.

12.03.2010г

2010-03-15T10:33:00.004-08:00

„Я не ангел, я не бес.
Я усталый странник.
Я вернулся, я воскрес
И в дом твой постучал...”
Вл. Пресняков

Тук пише „Чупливо”.
Това е история.
И не е за всеки
да рови из нея.
Не всичко е грозно
и не е красиво.
Но пък...си е мое.
И аз се гордея.

Не ми се отваря
отново вратата
на старите дяволи
с леко намигване...
Кое ли по-зле е:
да са скрити рогата
или вехти крила
от ангел разстриган?

Ох, тази дилема...
От смърт до възкръсване
Гоним шанса, в студа...
Няма ближен с две ризи.
Как си, Боже, кажи...?
И на тебе ли втръснахме?
Или може би вече
ти също си в криза?...

2010-03-15T10:31:00.002-08:00

Не е случайно разминаването,
нито в кръг въртенето.
Може да е трудно разпознаването
на отреденото.
Не сме били готови да приемем,
че сме свързани.
Истината търсим да намерим,
но избързваме.
А отгоре търпеливо ни побутват :
сочат пътя ни.
И държат душата будна
в дни размътени.

27.05.2009г

* * *

2009-09-27T10:38:00.001-08:00

Думи мои – мои книжни лодки,
сгъвам ви грижливо и ви пускам
по потоци бистри и по мътни локви...
Пристана си всяка щом напусне,

тръгва, накъдето вятър я отвее...
Някой път самотен пътят й остава.
Но не е сиротна: мое си дете е
и за нея няма никога забрава.

Плавайте, към близки и далечни
брегове на вяра и надежда,
мои лодки бели – те са вечни.
Нека с вас душата ми проглежда.

26.08.2009г

Незаспало зло

2009-08-15T06:22:00.001-08:00

Срещнах Злото. Бях го позабравила.
По-добри неща ме занимаваха.
На недостижима, каза, съм се правела.
Аз пък мислех, че си спи под камъка.
Все се чудех : няма ли умора?
Но нали и то е лудост, Злото, -
иска все с едни и същи хора
някак да се хване на хорото.
Аз, обаче, имам друга работа -
не по чужда свирка да играя.
Чупка, Зло! И намери си камъка.
Да не хвана сопата накрая.

30.07.2009г

Прав си!

2009-08-04T12:32:00.000-08:00

Прав си!
О, колко си прав!
Прав си, дори да си седнал.
Прав си, когато си легнал.
Прав си, когато обиждаш.
Прав си, когато не виждаш.
Прав си, когато си злобен.
Прав си, дори неудобен.
Прав си, дори и в заблуда.
Прав си, че други са луди.
Прав си, когато ме няма.
Прав си, че всичко е драма.
Прав си. И ето – затварям
тихо зад мене вратата.
Нека щастлив те направи
още от днес Правотата!

14.07.2009г

Върви по дяволите, Принце!

2009-07-17T11:10:00.000-08:00

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?

13.07.2009г

Предадох ли те?

2009-06-28T10:02:00.000-08:00

Предадох ли те?
Кой ще каже
грях ли е
да искаш да се махнеш
от пустинята?
Защо на мен
приписа
суетата си
и трябваше ли
да нагазиш в тинята?
Предадох те? Така ли?
Боже...Грях ли е,
да разбереш,
че си безсилен
извън себе си?
Да видиш как пилеят
любовта ти,
и отесняват
старите ти релси?
Когато ме виниш
за оня, другия,
бъди по-честен,
(не е много сложно) :
не бяха важни
някакви заслуги,
а че любов такава
е възможна!

28.08.2009г

Фенер

2009-06-23T10:40:00.000-08:00

Когато ме изхвърляха през борда,
аз виждах, че очите им са вързани.
Надеждата ми беше само в хората
не заменили разума с прибързване.

Учудих се – как малко бяха будните,
които се застъпиха за пламъка.
И колко много равнодушно-мудните
зяпачи, как по мен се хвърлят камъни.

Ядосах се. И пламнах, като факла.
На бунт се вдигнах срещу произвола.
Удобните на дявола пентакли
кротуваха, обърнати надолу.

И хвърлиха ме. Право във морето.
Присъдата ми бе, че съм излишна.
Че неудобно ярко някак светя
на кораба, където „няма скришно”.

Остана пламъчето тихо да догаря...
Но, писано било да стане друго.
Намериха ме някакви рибари,
и ме прибраха. Нощем с тях се будя.

Все още светя ярко и по царски -
около мен прогонвам тъмнината.
И кораб ми е лодката рибарска,
с насядали край мрежите приятели.

22.06.2009г

Променям се...

2009-06-19T23:59:00.000-08:00

Променям се...
Сърцето ми порасна.
Дали ще ме познаеш и кога?
Душата ми
остана ли прекрасна?
Стоманен дъжд
отгоре й валя.

Надянах й
най-тежките доспехи,
със броня да я пазя от врага.
Научих я,
(на теб дължа успеха),
на огън да издържа
и вода.

На думите,
с които я насече,
с които я разстреля и кълна.
Научих я
от раните си вечер
отровата да вади
през деня.

Научих я...
На много я научих.
На толкова, че вече не боли.
Остана бронята.
За всеки случай.
Срещу
отровните
във гръб
стрели.

18.06.2009г

Птица

2009-06-18T10:08:00.000-08:00

Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, отдалече долетял.
Решил покой и сигурност да търси
на тихия прозоречен перваз,
крилата уморени да разтърси,
като дете надничайки у нас.
Ще чакам да долита за трохички
приятелчето с черните крила.
Ще гледат умно черните очички
с доверие на моето „Ела!”
Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, при приятел долетял.

17.06.2009г

* * *

2009-06-17T22:33:00.000-08:00

Спокойствие ли търсиш? За кога?
Не съм от тия – тихи и заспали.
С привидна кротост ще те заблудя,
но чергата ти мога да запаля.
Подвеждат тез усмихнати очи
и мислиш, че познаваш ми типажа.
Аз друга съм, макар да не личи.
Когато си готов, ще ти покажа.
Когато във сърцето ти пожар
се разгори, като на Ада в пещите,
моли се дявол да ти е другар,
защото си залюбил вещица.

14.06.2009г

* * *

2009-06-16T08:54:00.002-08:00

Днес не чувам какво ми говорят.
Куп цигари изпуших без нужда.
Уж не бях суеверна, доскоро...
Теб сънувах. В обятия чужди.
И в кръга омагьосан съм вече
на съмнения, като земята стари.
Как, като си толкова далече,
да разгадая знак за изневяра?
Предчувствия неясни ме връхлитат
и твърда почва търся да намеря.
Но как краката да не се оплитат
от труса на разклатено доверие?

2004г

Понякога не знам...

2009-06-08T20:57:00.001-08:00

Понякога не знам какъв е Бог,
дали изобщо още го е грижа.
Или, приседнал край пенлив поток,
лениво срещу слънцето си мижа.
И пет пари не дава, че светът
без вещата намеса се разпада.
И на греховен черен кръстопът
подготвя сам последната си клада.
Дали не е прозрял във миг един,
(това ми е кошмар натрапчив),
че е пожертвал свидния си син
за някаква псевдочовешка паплач.
И затова да не помръдва пръст
за нашите души презрени,
че нагло с него мерим ръст,
а сме съвсем обикновени...

13.01.2009г

Сегашно неисторическо

2009-06-08T08:09:00.000-08:00

И ето - потегля последният влак.
Ти сам на перона оставаш.
Захвърляш на релсите стария сак.
Цигара последна запалваш.

И дълго се взираш във прашния път,
където и времето спира,
където на влака далечният гръб
във точка една се събира

и сетне изчезва. А с него и тя -
довчерашна твоя любима.
А днес вече чужда, далечна жена,
със нищо незначещо име...

1989г

Ненамерени думи

2009-06-05T07:36:00.001-08:00

Все чудех се, защо ти липсват думи,
които да ме правят окрилена.
Доверие да има помежду ни,
а не като актьор на празна сцена,

позьорски да играеш любовта си,
ала на дело - празнота мъглива.
Така обострих вече сетивата си,
че различавам думите лъжливи.

Разбрах и друго - като пеперуди
на любовта са думичките леки.
За глупава ме мислиш? Или луда?
Не, само съм объркала човека...

2004г

* * *

2009-05-31T00:59:00.002-08:00

Казваш ми, че вещица съм станала.
Ти ли се намери да ме хокаш?
Много ти се иска да съм паднала,
но летя си все така високо.

Само дето няма ги крилата ми,
(някога и с ангел ме сравняваше).
Май е окъсяла паметта ти –
пречеха ти – все ги подкъсяваше.

Докато ги счупи и изхвърли -
нямала съм нужда от небето.
Сетне и душата ми опърли –
свършиха разменните монети.

Част от мен свещица още пали
за доброто бяло на крилата.
Скрих ги по-далеч от всички дяволи...
Но едно перце краси метлата...

31.05.2009г

© Елеонора Княжева

Враг

2009-05-30T07:48:00.001-08:00

Когда все розовым нам зрится
и кажется, что все в ладу,
наступит время появиться
и наизлейшему врагу.
Должно же быть всегда в природе
все взвешено и научет.
Но также говорят в народе:
Бог береженого бережет.
Не страшно мне и даже жалко
немного моего врага,-
хоть и бывают перепалки,
но жизнь-то все-таки моя

А ведь ему, выходит, скучно,
раз мной он занят каждый день.
Так пожелать ему покруче
пожить пока еще не лень.
А может враг мой поумнеет,
хотя, боюсь, ему невмочь :
когда от злости ум ржавеет,
навряд ли может кто помочь.
Но мудростью своей и верой
мы можем сблизить берега.
Я сделала уже шаг первый -
простила своего врага.

25.05.2009г

Мост

2009-05-26T10:59:00.002-08:00

На моста на въздишките стоя.

Объркала съм моста, странно.

А уж поисках мост на мъдростта.

И знам - съвсем не ми е рано.

На моста на въздишките стоя.

И сякаш там съм цяла вечност.

Сама не мога друг да построя -

брегът отсрещен е далече.

Разтварят се въпросите в мъгла -

оракулът не чува ясно.

Но отговора виждам и сама :

за двама мостчето е тясно...

8.03.2009г

Неваксинирана любов

2009-05-25T02:24:00.002-08:00

В сън ли само ангелът ми праща
дар - неваксинирана любов?
Истинска да ми дари се плаши –
все излиза някой вирус нов.
Крехка е... И, може би, фатално
на духа й ще се отрази.
Или аз приех, че е нормално
сънищата само да краси.
Страх ли те е, ангеле, да видиш
(или смяташ, че е орис зла)
на жената, дето я закриляш,
да поникнат от любов крила...?

20.05.2009г

Не ми пука!

2009-05-21T07:01:00.001-08:00

Когато сте на тежък кръстопът,
дори ръката ви да има кой да хване,
единствен и най-важен е умът, -
до чувствата ви нека той застане.

Да ги пожали, но да ги възпре
на точното решение да пречат.
Накарайте и времето да спре,
но в ножниците да остане мечът.

Дори да ви изглежда все едно
и някого да мразите до ярост,
на разума и сетното звено
да съхрани духовната ви цялост.

И цялата си болка, слабост, гняв,
стиснете като камък във юмрука.
Хвърлете го далеч, далеч от вас
и си кажете : "Вече не ми пука!"

10.02.2009г

Незабранимо

2009-05-20T12:10:00.003-08:00

Само нощем всичко е красиво.
Шумовете стихват. Вятър лек
носи се над покриви, комини...
Нощем диша по-добре човек.

Мога в часовете преброени
да премисля всичко от деня,
да потъна в сънища блажени -
само там умея да летя.

До часа, когато стане зрима
маската с не моите черти,
имам я - нощта незабранима -
там се сбъдват някои мечти.

23.10.2004г

© Елеонора Княжева

Риторично

2009-05-20T10:22:00.002-08:00

Защо към хората, които са ни близки,
изричаме най-тежките си думи?
А сетне да изчезнат ни се иска,
ъглите островърхи помежду ни.
На близките, при все, че ни прощават,
остават скрити белези в душите.
Невидими, макар, ги загрозяват,
с конците бели кръпките съшити.
Защо към хората, които ни обичат
не се научим да сме най-добрите?
Не жалки съжаления да сричаме,
когато Бог в отвъда ги повика...

13.04.2009г

© Елеонора Княжева

* * *

2009-05-19T08:54:00.001-08:00

Играх театър. Истина ти казвам.
Ядосах се...Избълвах сто лъжи.
Така адреналина си изпразвам,
когато на душата ми тежи.

Недей ме слуша – думите са вятър,
и вече се намразвам за това.
Излъгах те, че всичко е театър.
Аз истината казах ти така.

18.05.2009г

© Елеонора Княжева

Вечерни размисли

2009-05-16T04:38:00.002-08:00

Със Господ имам малко странна връзка -
ту карам Му се, ту Го възхвалявам.
И ако някога „отгоре” ме напръскат,
се сещам, че в едното прекалявам.

Не съм от често влизащите в църква,
но моят храм е кътче във сърцето.
А то човешко е и често бърка...
Тогава моля, както е прието,

да ми покажат истинските порти,
които за малцина се отварят.
Забравям за човешката си гордост
и за гнева си пагубен забравям.

И някой път, преди петлите будна,
когато ми е нервно и тревожно,
си мисля, че на друг му е по-трудно,
и с радост би облякъл мойта кожа.

Понякога се чувствам закъсняла
за влак невидим на незнайна гара,
че някак времето за мен е спряло
или накриво е застанал зарът.

Не смея вече да си пожелая
към по-добро промяна да настъпи,
от страх, че тъй ще предизвикам края
на нещо друго, дето ми е скъпо.

Не искам с други кръста си да меря.
Най-злият враг е най-добър учител.
Не съм отличничка на Господ във тефтера,
но ще Го гледам право във очите.

15.05.2009г

© Елеонора Княжева

За близките

2009-05-14T07:55:00.001-08:00

За близките понякога сме чужди -
нехаят те за нашите тревоги.
Дори не подозират, че сме в нужда,
душите ни че тичат босоноги
и чакат знак, че някой ще ги чуе,
вратата към огнище ще открехне,
нозете разранени ще обуе,
макар с поовехтели стари чехли...
Душите ни, задъхвайки се, тичат...
Вратата се отваря закъсняло...
понякога. Тогава, в миг едничък
си спомня някой: в космоса сме цяло...

26.04.2009г

* * *

2009-05-13T10:47:00.000-08:00

Избрана бе заради много прилики -
като клониран втори шанс за щастие.
Коса. Очи. И поглед. Даже мимика.
И бонусът - човешка съпричастност.

Вървеше гладко. Всичко бе планирано.
Ала не щеш ли: развали му празника.
По сходствата единствено избирана,
не бе видял една, но важна разлика...

1.05.2009г

Уморен ангел

2009-05-12T08:42:00.003-08:00

Усетих – умори се моят ангел
от глупостта ми вечно да ме пази.
Декора да изгражда идеално,
когато нова тръпка ме полази.
Да ми показва знаци и табели,
а аз нехайно да ги подминавам...
Омръзна му с кахърите си бели
ежеминутно да го занимавам.
Сърцето, каза, вече го боляло,
и закачи крилата си в килера.
Помолих се за него, обещала,
че вече не ще вярвам на химери.
А той ми се усмихна и поклати
с неверие главата побеляла:
Това ти е урока и съдбата –
да се разпадаш, но оставаш цяла.

11.05.2009г

Размисли под купола

2009-05-01T10:25:00.001-08:00

За любов - венец трънен.
За приятел - секира.
Който сее - не жъне.
Който дава - умира.

Все се молим с причини
пред плътта Му разпъната
и в гърлата горчи ни
от оцета по гъбата.

Ала сетне си тръгваме
светостта не пожънали.
За любов - венец трънен...
А за свините - жълъди.

25.04.2009г

Сатурнова дупка

2009-04-28T11:58:00.002-08:00

Дали има прераждане?

Дали искам да има?

Пролетта ме възражда

след поредната зима.

Сетне лято и есен

спретват тъжно надлъгване.

Страх от смърт? Че какво

по-естествено тръгване?

Всичко вече видях.

Съществувам в случайности,

подредени в стена

от житейските казуси.

Нямам личен багаж:

прах с праха ще се слее.

Казват : няма душа –

торсионно поле е.

Шепа стихове само

на хартия остават,

като тънка бразда -

една мъничка слава.

Не, не се съжалявам.

Равно пулсът ми тупка.

Уморен динозавър

в сатурнова дупка.

2009-04-26T05:33:00.002-08:00

Заблудите най-трудно си прощаваме, -

недостижимата харизма мами.

Дали докато с тебе се сближаваме,

сродяват се житейските ни драми?

Или копнежът по любов забравена

като живец по вените потича?

Дали ще съберем от две измамени

сърца, едно, което да обича?

17.02.2009г

За гъбите и хората

2009-04-16T08:05:00.003-08:00

От малка различавам гъбите,
а хората – не се научих.
Кога са честни, кога лъжат, -
все още карам на налучкване.
И, въпреки че, все приказват,
че гъбите ни са мутирали -
отровните си го показват
със признаци за ориентиране.
С тях бих се справила по-лесно...
Но съм си главната виновница,
приятелство, любов и честност
че бъркам със отровни двойници...

Приспивна, за сърцето...

2009-04-13T11:23:00.003-08:00

Поспи, сърце...Сега си у дома -
в гърдите ми на топло скрито.
Аз песничка измислих ти сама,
мелодията в такт е с твоя ритъм.

Поспи, сърце.Умората тежи, -
понякога объркваш своя удар.
Какво ти тегне..? Само ми кажи -
аз болката далече ще прокудя.

Ще ти попея за добрите дни,
когато си примирало от трепет.
Ти само тихичко ми пошепни,
че още помниш лятната си дреха.

Спомни си как променя се светът,
когато те обичат и обичаш.
Как всеки път е като първи път
и думите с вълнение изричаш...

А аз ще те люлея...Ти поспи.
И, моля те, в съня си не умирай...
Ще има още много топли дни.
Повярвай в песента ми. И не спирай.

2009-04-11T12:07:00.002-08:00

Сънувах се в картина нарисувана,
поставена в уютна гостна стая.
Ти влезе там и някак непринудено
се взря, и моят образ те омая.

Дочух те, как на себе си говориш,
че вече си ме виждал някъде.
Очаквах и да назовеш художника,
със багрите си моя дух облякъл.

Но ти прошепна само : „Как бих искал
и във живота си да те познавах...”
Рисувани сълзи в очите плиснаха
и бавно от картината излязох...

Сляпа неделя

2009-04-07T10:40:00.002-08:00

Ти си моята сляпа неделя...

Не, недей ме разбира погрешно, -

това нищо у мен не променя,

тъй е трябвало – с теб да се срещнем.

Не упреквам съдбата, ни тебе, -

а напротив, - усещам се жива.

Да ми спомнят ми беше потребно,

че забравих да бъда щастлива.

Знам, че много неща ни разделят, -

може после да страдам напусто,

но си моята сляпа неделя,

и не искам сега да те пусна...

21.03.2009г

КАРМА

2009-03-31T10:59:00.002-08:00

Създадох те, за да не съм сама.
И тръгнахме така през вековете.
Ти захитря и стана господар,
а аз на робство се обрекох.

Веднъж ти беше скитащ музикант -
от думи хорски с теб далеч избягах.
Оставих дом, и майка, и баща,
но любовта към тебе не предадох.

Заради тебе влизах в манастир,
дори за вещица ме набедиха.
Аз следвах те във битки и във мир -
животи много тъй се изредиха..

Но все не можех да ти угодя -
веднъж да сме щастливи двама.
Все тежка беше моята съдба
и свършваше с жестока драма.

А днес съм... кобра! Ха сега!
Но пак съм с теб по разни панаири.
Лениво клатя гъвкава снага,
когато твоя милост ми засвири.

А ти дори не знаеш, че съм аз...
И ето - пак за нещо съм ти нужна.
Свири, свири... Поклащам се в захлас,
но чувство ново в мене се събужда.

В главицата ми змийска зрее план :
и в тоз живот щом нямам любовта ти,
когато свърши твоята свирня,
във вечността отново ще те пратя...

2004г

© Елеонора Княжева

Wish You Were Here

2009-03-28T02:53:00.005-08:00

So, so you think you can tell
Heaven from Hell,
blue skies from pain?

Can you tell a green field
from a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

Та, мислиш, приятелю,
че различаваш
Рая от Ада?
Небесата сини от болката?
Дали различаваш
зелените поля
от оградата стоманена?
Усмивката от маска зад воал?
Вярваш ли, че истински ги различаваш?

And did they get you trade your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees? Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change? And did you exchange
a walk on part in the war for a lead role in a cage?

И кой те караше да изтъргуваш
героите за призраци?
Пепелта от жарава
за гори да смениш?
Горещ въздух
за хладен бриз?
И замени с удобната прохлада
желанието за промяна?
И своята малка роля във войната срещу
главна роля, но в клетка?

How I wish, how I wish you were here.
We're just two lost souls swimming in a fish bowl,
year after year,
running over the same old ground. What have we found?
The same old fears,
wish you were here.

И колко ми се иска днес да беше тук.
Като две изгубени души сме с теб,
плуващи в буркан за златни рибки,
година след година.
Уж тичаме напред, а се въртим все в кръг
по познатата стара земя
И какво намерихме?
Освен страховете си стари
А колко ми се иска ти да беше тук...

Вятър

2009-03-27T08:21:00.004-08:00

посвещава се на comma
http://comma.blog.bg/

От вятъра се ражда свобода.
От вятъра поражда се и буря.
Веднъж завихря мелнични крила,
а друг път хълмове самотни брули.

Той див и непокорен е, и сам -
недостижим във свойта орисия.
Утихне ли, обаче, става ням
и не е вече вятър. Не стихия,

а само полъх. Но, дори това
прощавам на самотния си вятър.
Щом с мен е - аз не съм сама,
а волна птица горе в необята...

Напрасные слова

2009-03-21T06:02:00.001-08:00

романс, изп. Александър Малинин
текст : Лариса Рубалская
превод от руски език : Е. Княжева
(с елементи на творчество)

Магия силна нека се разпени
във мрака на кристалните бокали.
Отблясъци от свещи разтопени
в огледалата са се заиграли.

И, уморено, думи все напразни
пред тебе ще избълвам за любов.
Но пламъкът в огнището загасва,
от пепелта не се запалва нов.

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи с лекота мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря...

Не ще звъни звънчето на вратата ти
и стъпката ми своя път не ще сгреши.
Напразни думи казах, но съдбата им
не бързай с лекота да предрешиш...

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи с лекота мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря..

Сюжет ми измисли за нежностите летни,
с ухаещи треви и нежен благослов.
Обрулени, търкулват се в столетията
напразните ми думи и любов...

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи аз пред теб мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря...

Напрасные слова

Плесните колдовства в хрустальный мрак бокала,
В расплавленных свечах мерцают зеркала...
Напрасные слова я выдохну устало,
Уже погас очаг, в нем теплится зола.

Напрасные слова - виньетка ложной сути.
Напрасные слова, нетрудно говорю.
Напрасные слова: уж вы не обессудите,
Напрасные слова, я скоро догорю.

У вашего крыльца, не вздрогнет колокольчик,
Не спутает следов мой торопливый шаг.
Вы первый миг конца понять мне не позвольте,
Судьбу напрасных слов не торопясь решать.

Придумайте сюжет о нежности и лете,
Где смятая трава и запах васильков...
Рассыпанным драже закатятся в столетья,
Напрасные слова, напрасная любовь.

Напрасные слова - виньетка ложной сути.
Напрасные слова, нетрудно говорю.
Напрасные слова: уж вы не обессудите,
Напрасные слова, я скоро догорю.

http://www.youtube.com/watch?v=ULRUMTlPfvs

Какво е, всъщност, есента, какво е...?

2009-03-14T08:50:00.001-08:00

Провокирано от стихове на Иван Вълев,
с цялото ми уважение.

Какво е, всъщност, есента, какво е?
Листата на килими пъстроцветни.
В гората тиха аромат на хвоя,
и вятърът, от клоните нашепващ.

Какво е, всъщност, зимата, какво е?
Оранжевото на замръзнал морков
нa снежния човек там, насред двора,
до смърт боящ се да не стане топло..

Какво е, всъщност, пролетта, какво е?
Ухание от цвят на дива вишна.
И минзухар лилав в очите твои,
когато влюбено дъха ми вдишваш.

Какво е, всъщност, лятото, какво е?
Аз в спомените свои ще запазя.
Които, впрочем, вече са и твои.
А другото – Иван го е разказал...:-)

05.01.2009г

Колко малко, всъщност...

2009-03-10T08:14:00.001-08:00

Колко малко, всъщност, ми е нужно:

не дузина несравними залези,

не сатени в нощи теменужни,

серенади под безлунни навеси.

Само топлината на човека,

за който залезът без мене няма смисъл.

С душа, от облак бял по-мека,

в която моето име е написано.

Влюбена не в когото трябва

2009-03-08T07:43:00.001-08:00

Ще изпия пълна чаша
от горчивото ти вино.
Ще се смея и ще плача,
и ще виждам всичко в синьо.

Ще отида там, където
даже луди не отиват.
Ще вървя напред, а всъщност
бавно в пропастта ще слизам.

Ще ме плюят и дамгосват.
Нека - ще ми е приятно.
И на врагове и близки
ще се отплатя стократно.

Дай ми само малко време
да изпитам тази радост,
че ме има онзи, който
много скоро ще намразя.

Но сега да го обичам,
да изгаря той за мене.
Тъй да бъде. Пък тогава
нека в ада да ме вземат!

1989г

2009-03-07T04:47:00.002-08:00

Изгубена съм в теб.

Без път и без посока.

В душата на поет

не се забива котва.

И блъскат ме вълни

в брадясалите рифове.

Какво ще ме спаси

насред море от митове..?

2008г

Среднощен монолог 1

2009-03-06T09:59:00.001-08:00

Днес, Господи, ще ти благодаря,
че нямам всичко, дето съм поискала.
Живях с по-малкото от двете зла,
но пак за щастието съм си мислела.

Тук повечето време сме сами,
залъгвайки се с нечия компания.
Духът ни, отегчен от райски дни,
отдава се на суета измамна.

И затова се връщаме при теб -
защото ни прощаваш всички ереси.
Но как да се сбогува дух с поет,
така и не постигнал мир със себе си..?

2008г

Сънувах...

2009-03-01T12:12:00.004-08:00

автор: Николай Гумильов
превод от руски език : Е. Княжева

Сънувах двама ни - умрели,
Лежим със погледи спокойни,
Като ковчези - бели, бели,
Един до друг, покойни.

Кога ли казали сме «Стига!»
Отдавна ли? Какво туй значи?
Ала сърцето не боли го,
И, странно, че не плаче.

Безсилни, чувствата са странни,
Застиналите мисли - ясни
Устата вече нежелани
Макар все тъй прекрасни.

Но стана! Ние сме умрели,
Лежим със погледи спокойни
Като ковчези - бели, бели
Един до друг, покойни.

Мне снилось

Мне снилось: мы умерли оба,
Лежим с успокоенным взглядом,
Два белые, белые гроба
Поставлены рядом.

Когда мы сказали — довольно?
Давно ли, и что это значит?
Но странно, что сердцу не больно,
Что сердце не плачет.

Бессильные чувства так странны,
Застывшие мысли так ясны,
И губы твои не желанны,
Хоть вечно прекрасны.

Свершилось: мы умерли оба,
Лежим с успокоенным взглядом,
Два белые, белые гроба
Поставлены рядом.

Наръчник на добрата Баба Яга

2009-02-28T08:09:00.005-08:00

по мотиви от книгата на Отфрид Пройслер
"Малката Баба Яга"

на дъщеря ми

Когато порасна, искам да остана
все така умна, хубава, засмяна.
Фея да бъда много ми приляга,
но искам да стана една Баба Яга.

Да живея в къща с кокоши крачета,
заедно с гарван говорящ и начетен.
Книга да си имам с весели магии,
по цял ден да върша разни щуротии.

На добрите хора често да помагам.
Лошите да мога да превъзпитавам.
И когато нощем си летя с метлата,
сънища светли да пращам на децата.

10.01.2009г

Къща за продан

2009-02-27T11:08:00.000-08:00

худ. Виктор Швайко

Табела слагам днес, че се продава,
пред къщата с мечтите на живота ми.
Платила съм й таксите и данъка,
поела съм цената на ремонта.

Запазена е. Малко съм я ползвала,
заета да оправям чужди къщи.
Стените й са в избеляло розово,
(сега, разправят, модата се връща.)

Във нея всяко кътче ми е скъпо
и всеки ъгъл пази мили спомени.
Тук блянове за черни дни съм кътала,
въздишки бели, от любов отронени.

И тъжно е, че с нея се разделям.
Магията й, зная, ще ми липсва...
Адрес за връзка: Сляпата Неделя,
Централна Поща, моля, до поискване.

11.07.2008г

И се отричаме...

2009-02-19T12:04:00.001-08:00

И се отричаме, и бързо се намразваме,
без шанс за вглеждане и за приятелство,
и пълнотите с лекота изпразваме,
а празнотите пълним с обстоятелства.
Очите гледат с дулото насочено,
като двуцевка, но за едри хищници.
И моята присъда е насрочена.
Без право на отмяна и защитници.
Не виждам хоризонт, мъглата мръсна е,
като платна на стара баркентина
и сякаш се процежда между пръстите,
залепва ми очите, да не мигам.
Юмруци стискам, няма съм, в безсилие,
а дяволът помахва ми от сушата.
В това море от хорско крокодилие,
единствен той готов е да ме слуша...

Портрет на мъж

2009-02-18T05:37:00.000-08:00

автор : Николай Гумильов
превод от руски език : Елеонора Княжева

Очите му – подземни езера са,
Палати, изоставени от царя.
Със знака на позора отбелязан,
За Бог той дума не отваря.

А устните му пурпурна са рана
От острие, просмукано с отрова,
Печални и затворили се рано,
Зоват към наслаждение ново.

Ръцете бледи - мрамор пълнолунен,-
Тежат им неизкупени проклятия.
С момичета-магьосници палували,
Познават кървави разпятия.

И странен е вековният му жребий,
Бленуван от убийци и поети.
Дали не е белязан по рождение
В небето с кървава комета?

В душата му стаени са обиди,
Безименна е мъката нетленна.
Не сменя за Мадона и Киприда
Той спомените си безценни.

Злобее, но не е безбожник сприхав,
И хубава е нежната му кожа,
Той може да се смее и усмихва
Ала... да плаче повече не може.

ПОРТРЕТ МУЖЧИНЫ

Николай Гумилев

Его глаза - подземные озёра,
Покинутые царские чертоги.
Отмечен знаком высшего позора,
Он никогда не говорит о Боге.

Его уста - пурпуровая рана
От лезвия, пропитанного ядом;
Печальные, сомкнувшиеся рано,
Они зовут к непознанным усладам.

И руки - бледный мрамор полнолуний.
В них ужасы неснятого проклятья.
Они ласкали девушек-колдуний
И ведали кровавые распятья.

Ему в веках достался странный жребий -
Служить мечтой убийцы и поэта,
Быть может, как родился он, - на небе
Кровавая растаяла комета.

В его душе столетние обиды,
В его душе печали без названья.
На все сады Мадонны и Киприды
Не променяет он воспоминанья.

Он злобен, но не злобой святотатца,
И нежен цвет его атласной кожи.
Он может улыбаться и смеяться,
Но плакать... плакать больше он не может.

Когато телефонът е излишен...

2009-02-16T13:02:00.000-08:00

Когато телефонът е излишен,
а думите във въздуха увисват,
и трудно може с тях да се опише
това, което толкова ми липсва,

тогава сядам тихо на балкона
и се заслушвам в шумове банални -
така илюзии ненужни гоня
и се завръщам в старата реалност.

А тя, макар и хладна, ме подсеща,
че има в нея място и за мене,
че може би от поглед губя нещо
и другаде са моите проблеми.

Когато се науча да обичам
не другиго, а себе си (за Бога!),
тогава ще са думите различни,
тогава и без телефон ще мога!

2004г

© Елеонора Княжева

Не искам

2009-02-16T13:01:00.001-08:00

(да ми простят влюбените)

Повече не искам да се влюбвам.
Любовта е като наркотик:
който я опита, се погубва,
който вярва в нея, е параноик.

Искам само да се излекувам -
нищо друго май не ми остава.
Времето на сладкото бленуване
в паметта ми бавно избледнява.

Казват, любовта била от Бога.
Може би... Сега не ми се спори.
Много в мен умря. Роди се много.
Но не искам повече да се повтори.

2004г

© Елеонора Княжева

Всички права запазени

2009-02-15T12:37:00.000-08:00

Ние сме автори на своите страсти,
на своите болки, любови, терзания,
на своите грешки, на своето щастие,
на своето опиянение и отчаяние.

Но защо все търсим причините другаде,
към себе си винаги по-либерални.
По-малко в заблуди бихме се лутали,
ако измием очите си за реалното.

Ние избираме как да обичаме,
от кого и колко да бъдем мразени.
В това на никого не приличаме -
всички права за нас са запазени.

2004г

© Елеонора Княжева