събота, 26 февруари 2011 г.

РАЗМИНАВАНЕ




Хубав и надежден. Костюмиран.
Марков от главата до петите.
Влиза в ресторанта реномиран,
като у дома си. Без да пита,

дават му веднага сепарето
с изглед към фонтан и алпинеум.
Скъпо питие върви с мезето.
Кима, но по навик и разсеяно.

Тя, която свири на пиано
и си тръгва вечер с автобуса,
тя, която нищичко си няма,
го изгледа с истинска погнуса,

докато от скъпото возило
й направи знак да я закара.
С жест като към куче.Равносилен
на експресен влак към малка гара.

Трънче във петата му е тази...
Гледа го в очите, но през него.
С нея не вървят протрити фрази.
Как одраска финото му его?

Е, какво пък, ще го преживее.
Мацки вън – с лопата да ги ринеш.
Всяка втора прави се на фея,
докато с пари не й намигнеш.

Той се весели, поръчва още.
Хилят се пачаврите пияни,
а навън красива лятна нощ е.
Късно за едни, за други рано.

Тръгва пианистката. И хлопват
зад гърба вратите на тролея.
Никога не е бил по-самотен
хубавият мъж, загледан в нея...

27.07.2010г