вторник, 10 август 2010 г.

Сърцето на самотника

Сърцето си, от загуби белязано,
сега от удар пазиш и от влага.
Самотно да будува е наказано.
В кутийка кадифена вечер ляга.

Далече от очите на зяпачите,
поискали праха уж да избършат.
Събраната умора под клепачите
не вижда пристан, лодката да върже.

И тъй редиш гердана на годините,
в самотен плен на мигове отминали,
стаен зад паравана на обидата...
Ключенце за кутийката ти има ли?


02.07.2010г



ТИ не ми липсваш! Липсвам си АЗ!
С моите глупави слепи надежди.
Слушах ги, гледах ги - няма, в захлас,
как ме оплитаха в своята прежда,

как ме люлееха в своя хамак,
с празни илюзии сплетен и вързан.
Сякаш до вчера живяла бях в мрак,
после очите ми някой развърза...

Липсват ми моите слепи очи...
С тях светът беше по-малко навъсен.
Ангел, кръстосал крилата, мълчи –
пише отставка, която ще скъсам.


20.05.2010г

петък, 30 юли 2010 г.

Не-Приказка

Тръгна ли си... жабата, Не-Принце?
Някой по-богат я изтъргува?
Жабите са станали капризни –
те с парите само се целуват.

Де си тръгнал в блатото с потури?
Там ли мислиш, чудеса че стават?
Не-Любовни търсиш авантюри,
сетне - що горчилка ти оставят?

Спри да се окайваш и да плачеш,
че съдбата ти е вечно крива.
Лесното да търсиш само, значи,
че то лесно и при друг отива.

Ех...Не-Принце. Жал ми е за тебе,
че си пак на пътя към блатата.
Не разбираш, че не си потребен,
там, където жаби само квакат...

13.04.2010г

събота, 3 април 2010 г.

Разстилай по пътеките ми рози,
А сетне прецъфтели ги събирай.
За всеки стих, незаменен от проза,
Убивай в мене демони, убивай...
Минутите броя и все са много.
Безумието толкова ми липсва.
Единствената сладостна тревога
За кратко сухото дърво разлиства.
Любов ли е, не знам, или заблуда.
Южняк повя ли или ти ме стопли.
Без теб била съм като тъжна луда.
Обичана. Обичала. Самотна.
Вън пролет е. В очакване на чудо.

23.08.2010г

неделя, 28 март 2010 г.

"Не вярвам в ангели, но ти бъди ми
един такъв измислен и последен."

Пламен Бочев


Моят ангел, все още новак нескопосан,
ми каза: За мене е чест.
После тихо извади тефтерче с въпроси
и със замислен жест

отбеляза в полетата как ще ме пази
от целокупното зло.
Как ще филтрира любов от омразата,
в мене нахлула с взлом.

Чудя се, Боже, какво си намислил
с твоята мъдрост веща...
Ангел в килера крилата си чисти
и тананика си нещо.


:-)

25.03.2010г
“I’m going slightly mad,
I’m going slightly mad…
It finally happened…I’m slightly mad.
Just very slightly mad… ”
QUEEN “Innuendo”


Спасявам се.
Започвам да забравям.
Заключвам се от спомените жалки.

Досаждаха.
Аз всеки път отварях.
С надеждата да стават все по-малко.

Инстинкт ли е,
но ето ме – далече -
аз крача с едри крачки към финала.

Спасявам се.
Без мисъл за обреченост.
И чувствам се завършена и цяла.

19.03.2010г
Избрах си самотата за другарче:
не ме обижда, нито пък посяга.
Не иска много, скромно харчи.
Не се лигави. Никога не ляга

със сговорчиви евтини боклуци.
Не лъже. И не се самозабравя.
Обноските пред хора не й куцат.
Не търси с някого да се разправя.

На дребно не играе. Няма хитрост.
Предателството, зная, й е чуждо.
За ничие имане не приритва.
И е до мен, когато имам нужда.

Избрах си самотата за другарче
и правото да режа сухи клони.
Едва ли ще се сърди тя, обаче,
ако ТИ дойдеш, за да я прогониш.


12.03.2010г

понеделник, 15 март 2010 г.











„Я не ангел, я не бес.

Я усталый странник.
Я вернулся, я воскрес
И в дом твой постучал...”

Вл. Пресняков


Тук пише „Чупливо”.
Това е история.
И не е за всеки
да рови из нея.
Не всичко е грозно
и не е красиво.
Но пък...си е мое.
И аз се гордея.

Не ми се отваря
отново вратата
на старите дяволи
с леко намигване...
Кое ли по-зле е:
да са скрити рогата
или вехти крила
от ангел разстриган?

Ох, тази дилема...
От смърт до възкръсване
Гоним шанса, в студа...
Няма ближен с две ризи.
Как си, Боже, кажи...?
И на тебе ли втръснахме?
Или може би вече
ти също си в криза?...



Не е случайно разминаването,
нито в кръг въртенето.
Може да е трудно разпознаването
на отреденото.
Не сме били готови да приемем,
че сме свързани.
Истината търсим да намерим,
но избързваме.
А отгоре търпеливо ни побутват :
сочат пътя ни.
И държат душата будна
в дни размътени.


27.05.2009г