вторник, 9 юли 2013 г.

Където принадлежа











Аз обичам Париж. Душата ми е мегаполис
с катедрали, дворци и ултрамодерни фасади.

Има място за кула - самотен метален колос, 
Елисейски поля и абатства с масивни огради.

Пълноводна река се провира под стари мостове
и градинки с фонтани са истинска ретро идилия.
Даже много видял, ти се иска да пипнеш отново,

Триумфалната Арка и Колоната, вместо Бастилия.

Светлина и простор. Под земята - безкрайни тунели,

по които се носят вагони, препълнени с хора.
Разнолики и пъстри, в различни посоки поели,
изморени по залез, но от сладка парижка умора.

Бих живяла в Париж. Европейка се чувствам отколе.

Но съм нищо и никой без моята малка родина.
Като старо дърво съм - дълбоки са моите корени
и в кръвта ми тече ДНК от хиляда и триста години.
 


16-18.02.2012г


(с)  Елеонора  Княжева

ЧС*



"Човек не е само добър или само лош. Зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш." 
Мишел дьо Монтен



В една бездомна безсловесна твар 
намирам по-голяма отзивчивост.
На нея Господ дал е чуден дар -
да различава хората по мирис,
по доброта, по жестове и глас.

Тя търси топлинка и малко ласка.
Ще стане пръв приятел и на вас,
и няма да ухапе или драска.
Какво ви пречи дворния котак?

Или проскубаното гладно куче?
Та любовта не струва и петак, 
но само на добро ще ви научи.
С опашка ще помахат и с очи

ще ви благодарят, че днес са яли.
Сред хилядите хора различим
бъдете техния ЧОВЕК СПЕЦИАЛЕН.


 21.02. 2012г

(* - Човек специален,  бел.авт.)

© Елеонора Княжева