вторник, 9 юли 2013 г.

Където принадлежа











Аз обичам Париж. Душата ми е мегаполис
с катедрали, дворци и ултрамодерни фасади.

Има място за кула - самотен метален колос, 
Елисейски поля и абатства с масивни огради.

Пълноводна река се провира под стари мостове
и градинки с фонтани са истинска ретро идилия.
Даже много видял, ти се иска да пипнеш отново,

Триумфалната Арка и Колоната, вместо Бастилия.

Светлина и простор. Под земята - безкрайни тунели,

по които се носят вагони, препълнени с хора.
Разнолики и пъстри, в различни посоки поели,
изморени по залез, но от сладка парижка умора.

Бих живяла в Париж. Европейка се чувствам отколе.

Но съм нищо и никой без моята малка родина.
Като старо дърво съм - дълбоки са моите корени
и в кръвта ми тече ДНК от хиляда и триста години.
 


16-18.02.2012г


(с)  Елеонора  Княжева