вторник, 10 август 2010 г.

Сърцето на самотника

Сърцето си, от загуби белязано,
сега от удар пазиш и от влага.
Самотно да будува е наказано.
В кутийка кадифена вечер ляга.

Далече от очите на зяпачите,
поискали праха уж да избършат.
Събраната умора под клепачите
не вижда пристан, лодката да върже.

И тъй редиш гердана на годините,
в самотен плен на мигове отминали,
стаен зад паравана на обидата...
Ключенце за кутийката ти има ли?


02.07.2010г



ТИ не ми липсваш! Липсвам си АЗ!
С моите глупави слепи надежди.
Слушах ги, гледах ги - няма, в захлас,
как ме оплитаха в своята прежда,

как ме люлееха в своя хамак,
с празни илюзии сплетен и вързан.
Сякаш до вчера живяла бях в мрак,
после очите ми някой развърза...

Липсват ми моите слепи очи...
С тях светът беше по-малко навъсен.
Ангел, кръстосал крилата, мълчи –
пише отставка, която ще скъсам.


20.05.2010г