вторник, 10 август 2010 г.




ТИ не ми липсваш! Липсвам си АЗ!
С моите глупави слепи надежди.
Слушах ги, гледах ги - няма, в захлас,
как ме оплитаха в своята прежда,

как ме люлееха в своя хамак,
с празни илюзии сплетен и вързан.
Сякаш до вчера живяла бях в мрак,
после очите ми някой развърза...

Липсват ми моите слепи очи...
С тях светът беше по-малко навъсен.
Ангел, кръстосал крилата, мълчи –
пише отставка, която ще скъсам.


20.05.2010г