събота, 28 февруари 2009 г.

Наръчник на добрата Баба Яга














по мотиви от книгата на Отфрид Пройслер
"Малката Баба Яга"

на дъщеря ми

Когато порасна, искам да остана
все така умна, хубава, засмяна.
Фея да бъда много ми приляга,
но искам да стана една Баба Яга.

Да живея в къща с кокоши крачета,
заедно с гарван говорящ и начетен.
Книга да си имам с весели магии,
по цял ден да върша разни щуротии.

На добрите хора често да помагам.
Лошите да мога да превъзпитавам.
И когато нощем си летя с метлата,
сънища светли да пращам на децата.


10.01.2009г


петък, 27 февруари 2009 г.

Къща за продан













худ. Виктор Швайко


Табела слагам днес, че се продава,
пред къщата с мечтите на живота ми.
Платила съм й таксите и данъка,
поела съм цената на ремонта.

Запазена е. Малко съм я ползвала,
заета да оправям чужди къщи.
Стените й са в избеляло розово,
(сега, разправят, модата се връща.)

Във нея всяко кътче ми е скъпо
и всеки ъгъл пази мили спомени.
Тук блянове за черни дни съм кътала,
въздишки бели, от любов отронени.

И тъжно е, че с нея се разделям.
Магията й, зная, ще ми липсва...
Адрес за връзка: Сляпата Неделя,
Централна Поща, моля, до поискване.


11.07.2008г

четвъртък, 19 февруари 2009 г.

И се отричаме...











И се отричаме, и бързо се намразваме,
без шанс за вглеждане и за приятелство,
и пълнотите с лекота изпразваме,
а празнотите пълним с обстоятелства.
Очите гледат с дулото насочено,
като двуцевка, но за едри хищници.
И моята присъда е насрочена.
Без право на отмяна и защитници.
Не виждам хоризонт, мъглата мръсна е,
като платна на стара баркентина
и сякаш се процежда между пръстите,
залепва ми очите, да не мигам.
Юмруци стискам, няма съм, в безсилие,
а дяволът помахва ми от сушата.
В това море от хорско крокодилие,
единствен той готов е да ме слуша...



© Елеонора Княжева

сряда, 18 февруари 2009 г.

Портрет на мъж

автор : Николай Гумильов
превод от руски език : Елеонора Княжева

Очите му – подземни езера са,
Палати, изоставени от царя.
Със знака на позора отбелязан,
За Бог той дума не отваря.

А устните му пурпурна са рана
От острие, просмукано с отрова,
Печални и затворили се рано,
Зоват към наслаждение ново.

Ръцете бледи - мрамор пълнолунен,-
Тежат им неизкупени проклятия.
С момичета-магьосници палували,
Познават кървави разпятия.

И странен е вековният му жребий,
Бленуван от убийци и поети.
Дали не е белязан по рождение
В небето с кървава комета?

В душата му стаени са обиди,
Безименна е мъката нетленна.
Не сменя за Мадона и Киприда
Той спомените си безценни.

Злобее, но не е безбожник сприхав,
И хубава е нежната му кожа,
Той може да се смее и усмихва
Ала... да плаче повече не може.


ПОРТРЕТ МУЖЧИНЫ

Николай Гумилев

Его глаза - подземные озёра,
Покинутые царские чертоги.
Отмечен знаком высшего позора,
Он никогда не говорит о Боге.

Его уста - пурпуровая рана
От лезвия, пропитанного ядом;
Печальные, сомкнувшиеся рано,
Они зовут к непознанным усладам.

И руки - бледный мрамор полнолуний.
В них ужасы неснятого проклятья.
Они ласкали девушек-колдуний
И ведали кровавые распятья.

Ему в веках достался странный жребий -
Служить мечтой убийцы и поэта,
Быть может, как родился он, - на небе
Кровавая растаяла комета.

В его душе столетние обиды,
В его душе печали без названья.
На все сады Мадонны и Киприды
Не променяет он воспоминанья.

Он злобен, но не злобой святотатца,
И нежен цвет его атласной кожи.
Он может улыбаться и смеяться,
Но плакать... плакать больше он не может.

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Когато телефонът е излишен...

Когато телефонът е излишен,
а думите във въздуха увисват,
и трудно може с тях да се опише
това, което толкова ми липсва,

тогава сядам тихо на балкона
и се заслушвам в шумове банални -
така илюзии ненужни гоня
и се завръщам в старата реалност.

А тя, макар и хладна, ме подсеща,
че има в нея място и за мене,
че може би от поглед губя нещо
и другаде са моите проблеми.

Когато се науча да обичам
не другиго, а себе си (за Бога!),
тогава ще са думите различни,
тогава и без телефон ще мога!


2004г


©
Елеонора Княжева

Не искам









(да ми простят влюбените)


Повече не искам да се влюбвам.

Любовта е като наркотик:
който я опита, се погубва,
който вярва в нея, е параноик.

Искам само да се излекувам -
нищо друго май не ми остава.
Времето на сладкото бленуване
в паметта ми бавно избледнява.

Казват, любовта била от Бога.
Може би... Сега не ми се спори.
Много в мен умря. Роди се много.
Но не искам повече да се повтори.


2004г


©
Елеонора Княжева

неделя, 15 февруари 2009 г.

Всички права запазени



Ние сме автори на своите страсти,

на своите болки, любови, терзания,
на своите грешки, на своето щастие,
на своето опиянение и отчаяние.

Но защо все търсим причините другаде,
към себе си винаги по-либерални.
По-малко в заблуди бихме се лутали,
ако измием очите си за реалното.

Ние избираме как да обичаме,
от кого и колко да бъдем мразени.
В това на никого не приличаме -
всички права за нас са запазени.

2004г


©
Елеонора Княжева