четвъртък, 19 февруари 2009 г.

И се отричаме...











И се отричаме, и бързо се намразваме,
без шанс за вглеждане и за приятелство,
и пълнотите с лекота изпразваме,
а празнотите пълним с обстоятелства.
Очите гледат с дулото насочено,
като двуцевка, но за едри хищници.
И моята присъда е насрочена.
Без право на отмяна и защитници.
Не виждам хоризонт, мъглата мръсна е,
като платна на стара баркентина
и сякаш се процежда между пръстите,
залепва ми очите, да не мигам.
Юмруци стискам, няма съм, в безсилие,
а дяволът помахва ми от сушата.
В това море от хорско крокодилие,
единствен той готов е да ме слуша...



© Елеонора Княжева