неделя, 27 септември 2009 г.

* * *

Думи мои – мои книжни лодки,
сгъвам ви грижливо и ви пускам
по потоци бистри и по мътни локви...
Пристана си всяка щом напусне,

тръгва, накъдето вятър я отвее...
Някой път самотен пътят й остава.
Но не е сиротна: мое си дете е
и за нея няма никога забрава.

Плавайте, към близки и далечни
брегове на вяра и надежда,
мои лодки бели – те са вечни.
Нека с вас душата ми проглежда.

26.08.2009г