„Я не ангел, я не бес.
Я усталый странник.
Я вернулся, я воскрес
И в дом твой постучал...”
Вл. Пресняков

Тук пише „Чупливо”.
Това е история.
И не е за всеки
да рови из нея.
Не всичко е грозно
и не е красиво.
Но пък...си е мое.
И аз се гордея.

Не ми се отваря
отново вратата
на старите дяволи
с леко намигване...
Кое ли по-зле е:
да са скрити рогата
или вехти крила
от ангел разстриган?

Ох, тази дилема...
От смърт до възкръсване
Гоним шанса, в студа...
Няма ближен с две ризи.
Как си, Боже, кажи...?
И на тебе ли втръснахме?
Или може би вече
ти също си в криза?...

Не е случайно разминаването,
нито в кръг въртенето.
Може да е трудно разпознаването
на отреденото.
Не сме били готови да приемем,
че сме свързани.
Истината търсим да намерим,
но избързваме.
А отгоре търпеливо ни побутват :
сочат пътя ни.
И държат душата будна
в дни размътени.

27.05.2009г

* * *

Думи мои – мои книжни лодки,
сгъвам ви грижливо и ви пускам
по потоци бистри и по мътни локви...
Пристана си всяка щом напусне,

тръгва, накъдето вятър я отвее...
Някой път самотен пътят й остава.
Но не е сиротна: мое си дете е
и за нея няма никога забрава.

Плавайте, към близки и далечни
брегове на вяра и надежда,
мои лодки бели – те са вечни.
Нека с вас душата ми проглежда.

26.08.2009г

Незаспало зло

Срещнах Злото. Бях го позабравила.
По-добри неща ме занимаваха.
На недостижима, каза, съм се правела.
Аз пък мислех, че си спи под камъка.
Все се чудех : няма ли умора?
Но нали и то е лудост, Злото, -
иска все с едни и същи хора
някак да се хване на хорото.
Аз, обаче, имам друга работа -
не по чужда свирка да играя.
Чупка, Зло! И намери си камъка.
Да не хвана сопата накрая.

30.07.2009г

Прав си!

Прав си!
О, колко си прав!
Прав си, дори да си седнал.
Прав си, когато си легнал.
Прав си, когато обиждаш.
Прав си, когато не виждаш.
Прав си, когато си злобен.
Прав си, дори неудобен.
Прав си, дори и в заблуда.
Прав си, че други са луди.
Прав си, когато ме няма.
Прав си, че всичко е драма.
Прав си. И ето – затварям
тихо зад мене вратата.
Нека щастлив те направи
още от днес Правотата!

14.07.2009г

Върви по дяволите, Принце!

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?

13.07.2009г