Предадох ли те?

Предадох ли те?
Кой ще каже
грях ли е
да искаш да се махнеш
от пустинята?
Защо на мен
приписа
суетата си
и трябваше ли
да нагазиш в тинята?
Предадох те? Така ли?
Боже...Грях ли е,
да разбереш,
че си безсилен
извън себе си?
Да видиш как пилеят
любовта ти,
и отесняват
старите ти релси?
Когато ме виниш
за оня, другия,
бъди по-честен,
(не е много сложно) :
не бяха важни
някакви заслуги,
а че любов такава
е възможна!

28.08.2009г

Фенер

Когато ме изхвърляха през борда,
аз виждах, че очите им са вързани.
Надеждата ми беше само в хората
не заменили разума с прибързване.

Учудих се – как малко бяха будните,
които се застъпиха за пламъка.
И колко много равнодушно-мудните
зяпачи, как по мен се хвърлят камъни.

Ядосах се. И пламнах, като факла.
На бунт се вдигнах срещу произвола.
Удобните на дявола пентакли
кротуваха, обърнати надолу.

И хвърлиха ме. Право във морето.
Присъдата ми бе, че съм излишна.
Че неудобно ярко някак светя
на кораба, където „няма скришно”.

Остана пламъчето тихо да догаря...
Но, писано било да стане друго.
Намериха ме някакви рибари,
и ме прибраха. Нощем с тях се будя.

Все още светя ярко и по царски -
около мен прогонвам тъмнината.
И кораб ми е лодката рибарска,
с насядали край мрежите приятели.

22.06.2009г

Променям се...

Променям се...
Сърцето ми порасна.
Дали ще ме познаеш и кога?
Душата ми
остана ли прекрасна?
Стоманен дъжд
отгоре й валя.

Надянах й
най-тежките доспехи,
със броня да я пазя от врага.
Научих я,
(на теб дължа успеха),
на огън да издържа
и вода.

На думите,
с които я насече,
с които я разстреля и кълна.
Научих я
от раните си вечер
отровата да вади
през деня.

Научих я...
На много я научих.
На толкова, че вече не боли.
Остана бронята.
За всеки случай.
Срещу
отровните
във гръб
стрели.

18.06.2009г

Птица

Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, отдалече долетял.
Решил покой и сигурност да търси
на тихия прозоречен перваз,
крилата уморени да разтърси,
като дете надничайки у нас.
Ще чакам да долита за трохички
приятелчето с черните крила.
Ще гледат умно черните очички
с доверие на моето „Ела!”
Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, при приятел долетял.

17.06.2009г

* * *

Спокойствие ли търсиш? За кога?
Не съм от тия – тихи и заспали.
С привидна кротост ще те заблудя,
но чергата ти мога да запаля.
Подвеждат тез усмихнати очи
и мислиш, че познаваш ми типажа.
Аз друга съм, макар да не личи.
Когато си готов, ще ти покажа.
Когато във сърцето ти пожар
се разгори, като на Ада в пещите,
моли се дявол да ти е другар,
защото си залюбил вещица.

14.06.2009г

* * *

Днес не чувам какво ми говорят.
Куп цигари изпуших без нужда.
Уж не бях суеверна, доскоро...
Теб сънувах. В обятия чужди.
И в кръга омагьосан съм вече
на съмнения, като земята стари.
Как, като си толкова далече,
да разгадая знак за изневяра?
Предчувствия неясни ме връхлитат
и твърда почва търся да намеря.
Но как краката да не се оплитат
от труса на разклатено доверие?

2004г

Понякога не знам...

Понякога не знам какъв е Бог,
дали изобщо още го е грижа.
Или, приседнал край пенлив поток,
лениво срещу слънцето си мижа.
И пет пари не дава, че светът
без вещата намеса се разпада.
И на греховен черен кръстопът
подготвя сам последната си клада.
Дали не е прозрял във миг един,
(това ми е кошмар натрапчив),
че е пожертвал свидния си син
за някаква псевдочовешка паплач.
И затова да не помръдва пръст
за нашите души презрени,
че нагло с него мерим ръст,
а сме съвсем обикновени...

13.01.2009г

Сегашно неисторическо

И ето - потегля последният влак.
Ти сам на перона оставаш.
Захвърляш на релсите стария сак.
Цигара последна запалваш.

И дълго се взираш във прашния път,
където и времето спира,
където на влака далечният гръб
във точка една се събира

и сетне изчезва. А с него и тя -
довчерашна твоя любима.
А днес вече чужда, далечна жена,
със нищо незначещо име...


1989г

Ненамерени думи

Все чудех се, защо ти липсват думи,
които да ме правят окрилена.
Доверие да има помежду ни,
а не като актьор на празна сцена,

позьорски да играеш любовта си,
ала на дело - празнота мъглива.
Така обострих вече сетивата си,
че различавам думите лъжливи.

Разбрах и друго - като пеперуди
на любовта са думичките леки.
За глупава ме мислиш? Или луда?
Не, само съм объркала човека...


2004г