Отиваш си...

* * *

Отиваш си. А беше ли изобщо?

Такива, като теб, не се задържат.

Аз не поисках нещо невъзможно.

Насила да те впримча? Да те вържа?

Ти каза, че те върнах към живота.

А после малодушно ме предаде.

От първия момент аз знаех кой си.

И въпреки това пак шанс ти дадох.

В лъжата търсех истината. Всъщност,

въобразявах си, че съм открила

онази, сродната душа, насъщна,

без чийто дъх бях мъртва и безкрила.

Крила ми даде. Сетне ги опърли.

Сценариите два са на земята:

отхвърляш или биваш сам отхвърлен.

И само Бог е в истината посредата.

Не се научих лесно да прощавам.

Ще ми е за урок в живота следващ.

Играта ще започне отначало.

И там отново ти ще ме преследваш.

04.08.2020г

Справедливость

В церковь я хожу не часто -
Бог и так молитвы слышит -
тех, кто болен и кто здравствует.
В летний зной или в ненастье.
Даже тех, кто еле дышит.

Слышит всё и видит всё он,
и все в памяти запишет.
Чей удел мытарств лишь полон.
Грешному воздаст, святому -
все ответ получат свыше.

И смешны самообманы,
посему как все мы смертны.
Перед Ним Самим предстанет
каждый, поздно или рано,
и попросит милосердия.

17.03.2012г

© Елеонора Княжева 

Влюбените хора са красиви

Влюбените хора са красиви.
Рой звезди в очите им блестят.
Те не виждат в черно или сиво.
Те живеят в своя шарен свят.
Ходят, без да стъпват по земята.
Не се хранят, но не сещат глад.
Нищо не тежи им на душата,
те живеят в своя шарен свят.
Някога и аз живеех в него.
Е, поне за малко поживях.
Днес живея с грозното си его,
но от любовта не ме е страх.
Няма как на пътя да ме срещне,
няма как да разпознае свой.
Денем да ме търси и със свещи
и обяви да лепи безброй.

***

Няма да изтегля къса клечка
и да вярвам, че ще дойдеш ти.
Тъжно е след шарена пътечка,
някой в сиво да те оцвети...

31.03.2012г

© Елеонора Княжева 

Където принадлежа

Аз обичам Париж. Душата ми е мегаполис
с катедрали, дворци и ултрамодерни фасади.
Има място за кула - самотен метален колос, 
Елисейски поля и абатства с масивни огради.

Пълноводна река се провира под стари мостове
и градинки с фонтани са истинска ретро идилия.
Даже много видял, ти се иска да пипнеш отново,
Триумфалната Арка и Колоната, вместо Бастилия.

Светлина и простор. Под земята - безкрайни тунели,
по които се носят вагони, препълнени с хора.
Разнолики и пъстри, в различни посоки поели,
изморени по залез, но от сладка парижка умора.

Бих живяла в Париж. Европейка се чувствам отколе.
Но съм нищо и никой без моята малка родина.
Като старо дърво съм - дълбоки са моите корени
и в кръвта ми тече ДНК от хиляда и триста години. 

16-18.02.2012г

(с)  Елеонора  Княжева

ЧС*

"Човек не е само добър или само лош. Зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш." 
Мишел дьо Монтен


В една бездомна безсловесна твар 
намирам по-голяма отзивчивост.
На нея Господ дал е чуден дар -
да различава хората по мирис,
по доброта, по жестове и глас.
Тя търси топлинка и малко ласка.
Ще стане пръв приятел и на вас,
и няма да ухапе или драска.
Какво ви пречи дворния котак?
Или проскубаното гладно куче?
Та любовта не струва и петак, 
но само на добро ще ви научи.
С опашка ще помахат и с очи
ще ви благодарят, че днес са яли.
Сред хилядите хора различим
бъдете техния ЧОВЕК СПЕЦИАЛЕН.

 21.02. 2012г

(* - Човек специален,  бел.авт.)

© Елеонора Княжева 

РАЗМИНАВАНЕ

Хубав и надежден. Костюмиран.
Марков от главата до петите.
Влиза в ресторанта реномиран,
като у дома си. Без да пита,

дават му веднага сепарето
с изглед към фонтан и алпинеум.
Скъпо питие върви с мезето.
Кима, но по навик и разсеяно.

Тя, която свири на пиано
и си тръгва вечер с автобуса,
тя, която нищичко си няма,
го изгледа с истинска погнуса,

докато от скъпото возило
й направи знак да я закара.
С жест като към куче.Равносилен
на експресен влак към малка гара.

Трънче във петата му е тази...
Гледа го в очите, но през него.
С нея не вървят протрити фрази.
Как одраска финото му его?

Е, какво пък, ще го преживее.
Мацки вън – с лопата да ги ринеш.
Всяка втора прави се на фея,
докато с пари не й намигнеш.

Той се весели, поръчва още.
Хилят се пачаврите пияни,
а навън красива лятна нощ е.
Късно за едни, за други рано.

Тръгва пианистката. И хлопват
зад гърба вратите на тролея.
Никога не е бил по-самотен
хубавият мъж, загледан в нея...
27.07.2010г

Сърцето на самотника

Сърцето си, от загуби белязано,
сега от удар пазиш и от влага.
Самотно да будува е наказано.
В кутийка кадифена вечер ляга.

Далече от очите на зяпачите,
поискали праха уж да избършат.
Събраната умора под клепачите
не вижда пристан, лодката да върже.

И тъй редиш гердана на годините,
в самотен плен на мигове отминали,
стаен зад паравана на обидата...
Ключенце за кутийката ти има ли?

02.07.2010г