Рой звезди в очите им блестят.
Те не виждат в черно или сиво.
Те живеят в своя шарен свят.
Ходят, без да стъпват по земята.
Не се хранят, но не сещат глад.
Нищо не тежи им на душата,
те живеят в своя шарен свят.
Някога и аз живеех в него.
Е, поне за малко поживях.
Днес живея с грозното си его,
но от любовта не ме е страх.
Няма как на пътя да ме срещне,
няма как да разпознае свой.
Денем да ме търси и със свещи
и обяви да лепи безброй.
***
Няма да изтегля къса клечкаи да вярвам, че ще дойдеш ти.
Тъжно е след шарена пътечка,
някой в сиво да те оцвети...
31.03.2012г
© Елеонора Княжева
