неделя, 27 септември 2009 г.


* * *

Думи мои – мои книжни лодки,
сгъвам ви грижливо и ви пускам
по потоци бистри и по мътни локви...
Пристана си всяка щом напусне,

тръгва, накъдето вятър я отвее...
Някой път самотен пътят й остава.
Но не е сиротна: мое си дете е
и за нея няма никога забрава.

Плавайте, към близки и далечни
брегове на вяра и надежда,
мои лодки бели – те са вечни.
Нека с вас душата ми проглежда.

26.08.2009г

събота, 15 август 2009 г.

Незаспало зло

Срещнах Злото. Бях го позабравила.
По-добри неща ме занимаваха.
На недостижима, каза, съм се правела.
Аз пък мислех, че си спи под камъка.
Все се чудех : няма ли умора?
Но нали и то е лудост, Злото, -
иска все с едни и същи хора
някак да се хване на хорото.
Аз, обаче, имам друга работа -
не по чужда свирка да играя.
Чупка, Зло! И намери си камъка.
Да не хвана сопата накрая.

30.07.2009г

вторник, 4 август 2009 г.

Прав си!

Прав си!
О, колко си прав!
Прав си, дори да си седнал.
Прав си, когато си легнал.
Прав си, когато обиждаш.
Прав си, когато не виждаш.
Прав си, когато си злобен.
Прав си, дори неудобен.
Прав си, дори и в заблуда.
Прав си, че други са луди.
Прав си, когато ме няма.
Прав си, че всичко е драма.
Прав си. И ето – затварям
тихо зад мене вратата.
Нека щастлив те направи
още от днес Правотата!

14.07.2009г

петък, 17 юли 2009 г.

Върви по дяволите, Принце!


Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.

Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?

13.07.2009г

неделя, 28 юни 2009 г.

Предадох ли те?

Предадох ли те?
Кой ще каже
грях ли е
да искаш да се махнеш
от пустинята?
Защо на мен
приписа
суетата си
и трябваше ли
да нагазиш в тинята?
Предадох те? Така ли?
Боже...Грях ли е,
да разбереш,
че си безсилен
извън себе си?
Да видиш как пилеят
любовта ти,
и отесняват
старите ти релси?
Когато ме виниш
за оня, другия,
бъди по-честен,
(не е много сложно) :
не бяха важни
някакви заслуги,
а че любов такава
е възможна!

28.08.2009г

вторник, 23 юни 2009 г.

Фенер



Когато ме изхвърляха през борда,
аз виждах, че очите им са вързани.
Надеждата ми беше само в хората
не заменили разума с прибързване.

Учудих се – как малко бяха будните,
които се застъпиха за пламъка.
И колко много равнодушно-мудните
зяпачи, как по мен се хвърлят камъни.

Ядосах се. И пламнах, като факла.
На бунт се вдигнах срещу произвола.
Удобните на дявола пентакли
кротуваха, обърнати надолу.

И хвърлиха ме. Право във морето.
Присъдата ми бе, че съм излишна.
Че неудобно ярко някак светя
на кораба, където „няма скришно”.

Остана пламъчето тихо да догаря...
Но, писано било да стане друго.
Намериха ме някакви рибари,
и ме прибраха. Нощем с тях се будя.

Все още светя ярко и по царски -
около мен прогонвам тъмнината.
И кораб ми е лодката рибарска,
с насядали край мрежите приятели.

22.06.2009г

петък, 19 юни 2009 г.

Променям се...

Променям се...
Сърцето ми порасна.
Дали ще ме познаеш и кога?
Душата ми
остана ли прекрасна?
Стоманен дъжд
отгоре й валя.

Надянах й
най-тежките доспехи,
със броня да я пазя от врага.
Научих я,
(на теб дължа успеха),
на огън да издържа
и вода.

На думите,
с които я насече,
с които я разстреля и кълна.
Научих я
от раните си вечер
отровата да вади
през деня.

Научих я...
На много я научих.
На толкова, че вече не боли.
Остана бронята.
За всеки случай.
Срещу
отровните
във гръб
стрели.

18.06.2009г

четвъртък, 18 юни 2009 г.

Птица

Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, отдалече долетял.
Решил покой и сигурност да търси
на тихия прозоречен перваз,
крилата уморени да разтърси,
като дете надничайки у нас.
Ще чакам да долита за трохички
приятелчето с черните крила.
Ще гледат умно черните очички
с доверие на моето „Ела!”
Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, при приятел долетял.

17.06.2009г

сряда, 17 юни 2009 г.

* * *

Спокойствие ли търсиш? За кога?
Не съм от тия – тихи и заспали.
С привидна кротост ще те заблудя,
но чергата ти мога да запаля.
Подвеждат тез усмихнати очи
и мислиш, че познаваш ми типажа.
Аз друга съм, макар да не личи.
Когато си готов, ще ти покажа.
Когато във сърцето ти пожар
се разгори, като на Ада в пещите,
моли се дявол да ти е другар,
защото си залюбил вещица.

14.06.2009г

вторник, 16 юни 2009 г.

* * *

Днес не чувам какво ми говорят.
Куп цигари изпуших без нужда.
Уж не бях суеверна, доскоро...
Теб сънувах. В обятия чужди.
И в кръга омагьосан съм вече
на съмнения, като земята стари.
Как, като си толкова далече,
да разгадая знак за изневяра?
Предчувствия неясни ме връхлитат
и твърда почва търся да намеря.
Но как краката да не се оплитат
от труса на разклатено доверие?


2004г

понеделник, 8 юни 2009 г.

Понякога не знам...

Понякога не знам какъв е Бог,
дали изобщо още го е грижа.
Или, приседнал край пенлив поток,
лениво срещу слънцето си мижа.
И пет пари не дава, че светът
без вещата намеса се разпада.
И на греховен черен кръстопът
подготвя сам последната си клада.
Дали не е прозрял във миг един,
(това ми е кошмар натрапчив),
че е пожертвал свидния си син
за някаква псевдочовешка паплач.
И затова да не помръдва пръст
за нашите души презрени,
че нагло с него мерим ръст,
а сме съвсем обикновени...


13.01.2009г

Сегашно неисторическо

И ето - потегля последният влак.
Ти сам на перона оставаш.
Захвърляш на релсите стария сак.
Цигара последна запалваш.

И дълго се взираш във прашния път,
където и времето спира,
където на влака далечният гръб
във точка една се събира

и сетне изчезва. А с него и тя -
довчерашна твоя любима.
А днес вече чужда, далечна жена,
със нищо незначещо име...


1989г

петък, 5 юни 2009 г.

Ненамерени думи

Все чудех се, защо ти липсват думи,
които да ме правят окрилена.
Доверие да има помежду ни,
а не като актьор на празна сцена,

позьорски да играеш любовта си,
ала на дело - празнота мъглива.
Така обострих вече сетивата си,
че различавам думите лъжливи.

Разбрах и друго - като пеперуди
на любовта са думичките леки.
За глупава ме мислиш? Или луда?
Не, само съм объркала човека...



2004г

неделя, 31 май 2009 г.

* * *

Казваш ми, че вещица съм станала.
Ти ли се намери да ме хокаш?
Много ти се иска да съм паднала,
но летя си все така високо.

Само дето няма ги крилата ми,
(някога и с ангел ме сравняваше).
Май е окъсяла паметта ти –
пречеха ти – все ги подкъсяваше.

Докато ги счупи и изхвърли -
нямала съм нужда от небето.
Сетне и душата ми опърли –
свършиха разменните монети.

Част от мен свещица още пали
за доброто бяло на крилата.
Скрих ги по-далеч от всички дяволи...
Но едно перце краси метлата...

31.05.2009г

© Елеонора Княжева

събота, 30 май 2009 г.

Враг

Когда все розовым нам зрится
и кажется, что все в ладу,
наступит время появиться
и наизлейшему врагу.
Должно же быть всегда в природе
все взвешено и научет.
Но также говорят в народе:
Бог береженого бережет.
Не страшно мне и даже жалко
немного моего врага,-
хоть и бывают перепалки,
но жизнь-то все-таки моя

А ведь ему, выходит, скучно,
раз мной он занят каждый день.
Так пожелать ему покруче
пожить пока еще не лень.
А может враг мой поумнеет,
хотя, боюсь, ему невмочь :
когда от злости ум ржавеет,
навряд ли может кто помочь.
Но мудростью своей и верой
мы можем сблизить берега.
Я сделала уже шаг первый -
простила своего врага.

25.05.2009г


© Елеонора Княжева

вторник, 26 май 2009 г.

Мост


На моста на въздишките стоя.

Объркала съм моста, странно.

А уж поисках мост на мъдростта.

И знам - съвсем не ми е рано.

На моста на въздишките стоя.

И сякаш там съм цяла вечност.

Сама не мога друг да построя -

брегът отсрещен е далече.

Разтварят се въпросите в мъгла -

оракулът не чува ясно.

Но отговора виждам и сама :

за двама мостчето е тясно...

8.03.2009г



© Елеонора Княжева

понеделник, 25 май 2009 г.

Неваксинирана любов

В сън ли само ангелът ми праща
дар - неваксинирана любов?
Истинска да ми дари се плаши –
все излиза някой вирус нов.
Крехка е... И, може би, фатално
на духа й ще се отрази.
Или аз приех, че е нормално
сънищата само да краси.
Страх ли те е, ангеле, да видиш
(или смяташ, че е орис зла)
на жената, дето я закриляш,
да поникнат от любов крила...?


20.05.2009г


© Елеонора Княжева

четвъртък, 21 май 2009 г.

Не ми пука!


Когато сте на тежък кръстопът,

дори ръката ви да има кой да хване,
единствен и най-важен е умът, -
до чувствата ви нека той застане.

Да ги пожали, но да ги възпре
на точното решение да пречат.
Накарайте и времето да спре,
но в ножниците да остане мечът.

Дори да ви изглежда все едно
и някого да мразите до ярост,
на разума и сетното звено
да съхрани духовната ви цялост.

И цялата си болка, слабост, гняв,
стиснете като камък във юмрука.
Хвърлете го далеч, далеч от вас
и си кажете : "Вече не ми пука!"

10.02.2009г

© Елеонора Княжева

сряда, 20 май 2009 г.

Незабранимо











Само нощем всичко е красиво.
Шумовете стихват. Вятър лек
носи се над покриви, комини...
Нощем диша по-добре човек.

Мога в часовете преброени
да премисля всичко от деня,
да потъна в сънища блажени -
само там умея да летя.

До часа, когато стане зрима
маската с не моите черти,
имам я - нощта незабранима -
там се сбъдват някои мечти.


23.10.2004г

© Елеонора Княжева

Риторично

Защо към хората, които са ни близки,
изричаме най-тежките си думи?
А сетне да изчезнат ни се иска,
ъглите островърхи помежду ни.
На близките, при все, че ни прощават,
остават скрити белези в душите.
Невидими, макар, ги загрозяват,
с конците бели кръпките съшити.
Защо към хората, които ни обичат
не се научим да сме най-добрите?
Не жалки съжаления да сричаме,
когато Бог в отвъда ги повика...

13.04.2009г




© Елеонора Княжева

вторник, 19 май 2009 г.

* * *

Играх театър. Истина ти казвам.
Ядосах се...Избълвах сто лъжи.
Така адреналина си изпразвам,
когато на душата ми тежи.

Недей ме слуша – думите са вятър,
и вече се намразвам за това.
Излъгах те, че всичко е театър.
Аз истината казах ти така.

18.05.2009г

© Елеонора Княжева

събота, 16 май 2009 г.

Вечерни размисли

Със Господ имам малко странна връзка -
ту карам Му се, ту Го възхвалявам.
И ако някога „отгоре” ме напръскат,
се сещам, че в едното прекалявам.

Не съм от често влизащите в църква,
но моят храм е кътче във сърцето.
А то човешко е и често бърка...
Тогава моля, както е прието,

да ми покажат истинските порти,
които за малцина се отварят.
Забравям за човешката си гордост
и за гнева си пагубен забравям.

И някой път, преди петлите будна,
когато ми е нервно и тревожно,
си мисля, че на друг му е по-трудно,
и с радост би облякъл мойта кожа.

Понякога се чувствам закъсняла
за влак невидим на незнайна гара,
че някак времето за мен е спряло
или накриво е застанал зарът.

Не смея вече да си пожелая
към по-добро промяна да настъпи,
от страх, че тъй ще предизвикам края
на нещо друго, дето ми е скъпо.

Не искам с други кръста си да меря.
Най-злият враг е най-добър учител.
Не съм отличничка на Господ във тефтера,
но ще Го гледам право във очите.

15.05.2009г



© Елеонора Княжева

четвъртък, 14 май 2009 г.

За близките








За близките понякога сме чужди -
нехаят те за нашите тревоги.
Дори не подозират, че сме в нужда,
душите ни че тичат босоноги
и чакат знак, че някой ще ги чуе,
вратата към огнище ще открехне,
нозете разранени ще обуе,
макар с поовехтели стари чехли...
Душите ни, задъхвайки се, тичат...
Вратата се отваря закъсняло...
понякога. Тогава, в миг едничък
си спомня някой: в космоса сме цяло...

26.04.2009г

сряда, 13 май 2009 г.

* * *


Избрана бе заради много прилики -
като клониран втори шанс за щастие.
Коса. Очи. И поглед. Даже мимика.
И бонусът - човешка съпричастност.

Вървеше гладко. Всичко бе планирано.
Ала не щеш ли: развали му празника.
По сходствата единствено избирана,
не бе видял една, но важна разлика...

1.05.2009г

вторник, 12 май 2009 г.

Уморен ангел

Усетих – умори се моят ангел
от глупостта ми вечно да ме пази.
Декора да изгражда идеално,
когато нова тръпка ме полази.
Да ми показва знаци и табели,
а аз нехайно да ги подминавам...
Омръзна му с кахърите си бели
ежеминутно да го занимавам.
Сърцето, каза, вече го боляло,
и закачи крилата си в килера.
Помолих се за него, обещала,
че вече не ще вярвам на химери.
А той ми се усмихна и поклати
с неверие главата побеляла:
Това ти е урока и съдбата –
да се разпадаш, но оставаш цяла.


11.05.2009г


петък, 1 май 2009 г.

Размисли под купола

За любов - венец трънен.
За приятел - секира.
Който сее - не жъне.
Който дава - умира.

Все се молим с причини
пред плътта Му разпъната
и в гърлата горчи ни
от оцета по гъбата.

Ала сетне си тръгваме
светостта не пожънали.
За любов - венец трънен...
А за свините - жълъди.


25.04.2009г

вторник, 28 април 2009 г.

Сатурнова дупка


Дали има прераждане?

Дали искам да има?

Пролетта ме възражда

след поредната зима.

Сетне лято и есен

спретват тъжно надлъгване.

Страх от смърт? Че какво

по-естествено тръгване?

Всичко вече видях.

Съществувам в случайности,

подредени в стена

от житейските казуси.

Нямам личен багаж:

прах с праха ще се слее.

Казват : няма душа –

торсионно поле е.

Шепа стихове само

на хартия остават,

като тънка бразда -

една мъничка слава.

Не, не се съжалявам.

Равно пулсът ми тупка.

Уморен динозавър

в сатурнова дупка.

неделя, 26 април 2009 г.







Заблудите най-трудно си прощаваме, -

недостижимата харизма мами.

Дали докато с тебе се сближаваме,

сродяват се житейските ни драми?

Или копнежът по любов забравена

като живец по вените потича?

Дали ще съберем от две измамени

сърца, едно, което да обича?


17.02.2009г

четвъртък, 16 април 2009 г.

За гъбите и хората







От малка различавам гъбите,
а хората – не се научих.
Кога са честни, кога лъжат, -
все още карам на налучкване.
И, въпреки че, все приказват,
че гъбите ни са мутирали -
отровните си го показват
със признаци за ориентиране.
С тях бих се справила по-лесно...
Но съм си главната виновница,
приятелство, любов и честност
че бъркам със отровни двойници...

понеделник, 13 април 2009 г.

Приспивна, за сърцето...





Поспи, сърце...Сега си у дома -
в гърдите ми на топло скрито.
Аз песничка измислих ти сама,
мелодията в такт е с твоя ритъм.

Поспи, сърце.Умората тежи, -
понякога объркваш своя удар.
Какво ти тегне..? Само ми кажи -
аз болката далече ще прокудя.

Ще ти попея за добрите дни,
когато си примирало от трепет.
Ти само тихичко ми пошепни,
че още помниш лятната си дреха.

Спомни си как променя се светът,
когато те обичат и обичаш.
Как всеки път е като първи път
и думите с вълнение изричаш...

А аз ще те люлея...Ти поспи.
И, моля те, в съня си не умирай...
Ще има още много топли дни.
Повярвай в песента ми. И не спирай.

събота, 11 април 2009 г.








Сънувах се в картина нарисувана,
поставена в уютна гостна стая.
Ти влезе там и някак непринудено
се взря, и моят образ те омая.

Дочух те, как на себе си говориш,
че вече си ме виждал някъде.
Очаквах и да назовеш художника,
със багрите си моя дух облякъл.

Но ти прошепна само : „Как бих искал
и във живота си да те познавах...”
Рисувани сълзи в очите плиснаха
и бавно от картината излязох...

вторник, 7 април 2009 г.

Сляпа неделя












Ти си моята сляпа неделя...

Не, недей ме разбира погрешно, -

това нищо у мен не променя,

тъй е трябвало – с теб да се срещнем.

Не упреквам съдбата, ни тебе, -

а напротив, - усещам се жива.

Да ми спомнят ми беше потребно,

че забравих да бъда щастлива.

Знам, че много неща ни разделят, -

може после да страдам напусто,

но си моята сляпа неделя,

и не искам сега да те пусна...

21.03.2009г

вторник, 31 март 2009 г.

КАРМА








Създадох те, за да не съм сама.
И тръгнахме така през вековете.
Ти захитря и стана господар,
а аз на робство се обрекох.

Веднъж ти беше скитащ музикант -
от думи хорски с теб далеч избягах.
Оставих дом, и майка, и баща,
но любовта към тебе не предадох.

Заради тебе влизах в манастир,
дори за вещица ме набедиха.
Аз следвах те във битки и във мир -
животи много тъй се изредиха..

Но все не можех да ти угодя -
веднъж да сме щастливи двама.
Все тежка беше моята съдба
и свършваше с жестока драма.

А днес съм... кобра! Ха сега!
Но пак съм с теб по разни панаири.
Лениво клатя гъвкава снага,
когато твоя милост ми засвири.

А ти дори не знаеш, че съм аз...
И ето - пак за нещо съм ти нужна.
Свири, свири... Поклащам се в захлас,
но чувство ново в мене се събужда.

В главицата ми змийска зрее план :
и в тоз живот щом нямам любовта ти,
когато свърши твоята свирня,
във вечността отново ще те пратя...


2004г

© Елеонора Княжева

събота, 28 март 2009 г.

Wish You Were Here







So, so you think you can tell
Heaven from Hell,
blue skies from pain?

Can you tell a green field
from a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

Та, мислиш, приятелю,
че различаваш
Рая от Ада?
Небесата сини от болката?
Дали различаваш
зелените поля
от оградата стоманена?
Усмивката от маска зад воал?
Вярваш ли, че истински ги различаваш?


And did they get you trade your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees? Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change? And did you exchange
a walk on part in the war for a lead role in a cage?

И кой те караше да изтъргуваш
героите за призраци?
Пепелта от жарава
за гори да смениш?
Горещ въздух
за хладен бриз?
И замени с удобната прохлада
желанието за промяна?
И своята малка роля във войната срещу
главна роля, но в клетка?

How I wish, how I wish you were here.
We're just two lost souls swimming in a fish bowl,
year after year,
running over the same old ground. What have we found?
The same old fears,
wish you were here.

И колко ми се иска днес да беше тук.
Като две изгубени души сме с теб,
плуващи в буркан за златни рибки,
година след година.
Уж тичаме напред, а се въртим все в кръг
по познатата стара земя
И какво намерихме?
Освен страховете си стари
А колко ми се иска ти да беше тук...

петък, 27 март 2009 г.

Вятър










посвещава се на comma
http://comma.blog.bg/

От вятъра се ражда свобода.
От вятъра поражда се и буря.
Веднъж завихря мелнични крила,
а друг път хълмове самотни брули.

Той див и непокорен е, и сам -
недостижим във свойта орисия.
Утихне ли, обаче, става ням
и не е вече вятър. Не стихия,

а само полъх. Но, дори това
прощавам на самотния си вятър.
Щом с мен е - аз не съм сама,
а волна птица горе в необята...

събота, 21 март 2009 г.

Напрасные слова

романс, изп. Александър Малинин
текст : Лариса Рубалская

превод от руски език : Е. Княжева

(с елементи на творчество)


Магия силна нека се разпени
във мрака на кристалните бокали.
Отблясъци от свещи разтопени
в огледалата са се заиграли.

И, уморено, думи все напразни
пред тебе ще избълвам за любов.
Но пламъкът в огнището загасва,
от пепелта не се запалва нов.

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи с лекота мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря...

Не ще звъни звънчето на вратата ти
и стъпката ми своя път не ще сгреши.
Напразни думи казах, но съдбата им
не бързай с лекота да предрешиш...

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи с лекота мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря..

Сюжет ми измисли за нежностите летни,
с ухаещи треви и нежен благослов.
Обрулени, търкулват се в столетията
напразните ми думи и любов...

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи аз пред теб мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря...



Напрасные слова


Плесните колдовства в хрустальный мрак бокала,
В расплавленных свечах мерцают зеркала...
Напрасные слова я выдохну
устало,
Уже погас очаг, в нем теплится зола.

Напрасные слова - виньетка ложной сути.
Напрасные слова, нетрудно говорю.
Напрасные слова: уж вы не обессудите,
Напрасные слова, я скоро догорю.

У вашего крыльца, не вздрогнет колокольчик,
Не спутает следов мой торопливый шаг.
Вы первый миг конца понять мне не позвольте,
Судьбу напрасных слов не торопясь решать.

Придумайте сюжет о нежности и лете,
Где смятая трава и запах васильков...
Рассыпанным драже закатятся в столетья,
Напрасные слова, напрасная любовь.

Напрасные слова - виньетка ложной сути.
Напрасные слова, нетрудно говорю.
Напрасные слова: уж вы не обессудите,
Напрасные слова, я скоро догорю.


http://www.youtube.com/watch?v=ULRUMTlPfvs

събота, 14 март 2009 г.

Какво е, всъщност, есента, какво е...?











Провокирано от стихове на Иван Вълев,
с цялото ми уважение.


Какво е, всъщност, есента, какво е?
Листата на килими пъстроцветни.
В гората тиха аромат на хвоя,
и вятърът, от клоните нашепващ.

Какво е, всъщност, зимата, какво е?
Оранжевото на замръзнал морков
нa снежния човек там, насред двора,
до смърт боящ се да не стане топло..

Какво е, всъщност, пролетта, какво е?
Ухание от цвят на дива вишна.
И минзухар лилав в очите твои,
когато влюбено дъха ми вдишваш.

Какво е, всъщност, лятото, какво е?
Аз в спомените свои ще запазя.
Които, впрочем, вече са и твои.
А другото – Иван го е разказал...:-)


05.01.2009г

вторник, 10 март 2009 г.

Колко малко, всъщност...








Колко малко, всъщност, ми е нужно:

не дузина несравними залези,

не сатени в нощи теменужни,

серенади под безлунни навеси.


Само топлината на човека,

за който залезът без мене няма смисъл.

С душа, от облак бял по-мека,

в която моето име е написано.

неделя, 8 март 2009 г.

Влюбена не в когото трябва













Ще изпия пълна чаша
от горчивото ти вино.
Ще се смея и ще плача,
и ще виждам всичко в синьо.

Ще отида там, където
даже луди не отиват.
Ще вървя напред, а всъщност
бавно в пропастта ще слизам.

Ще ме плюят и дамгосват.
Нека - ще ми е приятно.
И на врагове и близки
ще се отплатя стократно.

Дай ми само малко време
да изпитам тази радост,
че ме има онзи, който
много скоро ще намразя.

Но сега да го обичам,
да изгаря той за мене.
Тъй да бъде. Пък тогава
нека в ада да ме вземат!

1989г

събота, 7 март 2009 г.



Изгубена съм в теб.

Без път и без посока.

В душата на поет

не се забива котва.

И блъскат ме вълни

в брадясалите рифове.

Какво ще ме спаси

насред море от митове..?


2008г

петък, 6 март 2009 г.

Среднощен монолог 1

Днес, Господи, ще ти благодаря,
че нямам всичко, дето съм поискала.
Живях с по-малкото от двете зла,
но пак за щастието съм си мислела.

Тук повечето време сме сами,
залъгвайки се с нечия компания.
Духът ни, отегчен от райски дни,
отдава се на суета измамна.

И затова се връщаме при теб -
защото ни прощаваш всички ереси.
Но как да се сбогува дух с поет,
така и не постигнал мир със себе си..?


2008г

неделя, 1 март 2009 г.

Сънувах...












автор: Николай Гумильов
превод от руски език : Е. Княжева

Сънувах двама ни - умрели,

Лежим със погледи спокойни,
Като ковчези - бели, бели,
Един до друг, покойни.


Кога ли казали сме «Стига!»
Отдавна ли? Какво туй значи?
Ала сърцето не боли го,
И, странно, че не плаче.

Безсилни, чувствата са странни,
Застиналите мисли - ясни

Устата вече нежелани

Макар все тъй прекрасни.


Но стана! Ние сме умрели,

Лежим със погледи спокойни
Като ковчези - бели, бели
Един до друг, покойни.


Мне снилось


Мне снилось: мы умерли оба,
Лежим с успокоенным взглядом,

Два белые, белые гроба

Поставлены рядом.


Когда мы сказали — довольно?
Давно ли, и что это значит?
Но странно, что сердцу не больно,

Что сердце не плачет.


Бессильные чувства так странны,

Застывшие мысли так ясны,

И губы твои не желанны,
Хоть вечно прекрасны.

Свершилось: мы умерли оба,

Лежим с успокоенным взглядом,
Два белые, белые гроба

Поставлены рядом.

събота, 28 февруари 2009 г.

Наръчник на добрата Баба Яга














по мотиви от книгата на Отфрид Пройслер
"Малката Баба Яга"

на дъщеря ми

Когато порасна, искам да остана
все така умна, хубава, засмяна.
Фея да бъда много ми приляга,
но искам да стана една Баба Яга.

Да живея в къща с кокоши крачета,
заедно с гарван говорящ и начетен.
Книга да си имам с весели магии,
по цял ден да върша разни щуротии.

На добрите хора често да помагам.
Лошите да мога да превъзпитавам.
И когато нощем си летя с метлата,
сънища светли да пращам на децата.


10.01.2009г