неделя, 28 март 2010 г.

"Не вярвам в ангели, но ти бъди ми
един такъв измислен и последен."

Пламен Бочев


Моят ангел, все още новак нескопосан,
ми каза: За мене е чест.
После тихо извади тефтерче с въпроси
и със замислен жест

отбеляза в полетата как ще ме пази
от целокупното зло.
Как ще филтрира любов от омразата,
в мене нахлула с взлом.

Чудя се, Боже, какво си намислил
с твоята мъдрост веща...
Ангел в килера крилата си чисти
и тананика си нещо.


:-)

25.03.2010г
“I’m going slightly mad,
I’m going slightly mad…
It finally happened…I’m slightly mad.
Just very slightly mad… ”
QUEEN “Innuendo”


Спасявам се.
Започвам да забравям.
Заключвам се от спомените жалки.

Досаждаха.
Аз всеки път отварях.
С надеждата да стават все по-малко.

Инстинкт ли е,
но ето ме – далече -
аз крача с едри крачки към финала.

Спасявам се.
Без мисъл за обреченост.
И чувствам се завършена и цяла.

19.03.2010г
Избрах си самотата за другарче:
не ме обижда, нито пък посяга.
Не иска много, скромно харчи.
Не се лигави. Никога не ляга

със сговорчиви евтини боклуци.
Не лъже. И не се самозабравя.
Обноските пред хора не й куцат.
Не търси с някого да се разправя.

На дребно не играе. Няма хитрост.
Предателството, зная, й е чуждо.
За ничие имане не приритва.
И е до мен, когато имам нужда.

Избрах си самотата за другарче
и правото да режа сухи клони.
Едва ли ще се сърди тя, обаче,
ако ТИ дойдеш, за да я прогониш.


12.03.2010г

понеделник, 15 март 2010 г.











„Я не ангел, я не бес.

Я усталый странник.
Я вернулся, я воскрес
И в дом твой постучал...”

Вл. Пресняков


Тук пише „Чупливо”.
Това е история.
И не е за всеки
да рови из нея.
Не всичко е грозно
и не е красиво.
Но пък...си е мое.
И аз се гордея.

Не ми се отваря
отново вратата
на старите дяволи
с леко намигване...
Кое ли по-зле е:
да са скрити рогата
или вехти крила
от ангел разстриган?

Ох, тази дилема...
От смърт до възкръсване
Гоним шанса, в студа...
Няма ближен с две ризи.
Как си, Боже, кажи...?
И на тебе ли втръснахме?
Или може би вече
ти също си в криза?...



Не е случайно разминаването,
нито в кръг въртенето.
Може да е трудно разпознаването
на отреденото.
Не сме били готови да приемем,
че сме свързани.
Истината търсим да намерим,
но избързваме.
А отгоре търпеливо ни побутват :
сочат пътя ни.
И държат душата будна
в дни размътени.


27.05.2009г