Избрах си самотата за другарче:
не ме обижда, нито пък посяга.
Не иска много, скромно харчи.
Не се лигави. Никога не ляга

със сговорчиви евтини боклуци.
Не лъже. И не се самозабравя.
Обноските пред хора не й куцат.
Не търси с някого да се разправя.

На дребно не играе. Няма хитрост.
Предателството, зная, й е чуждо.
За ничие имане не приритва.
И е до мен, когато имам нужда.

Избрах си самотата за другарче
и правото да режа сухи клони.
Едва ли ще се сърди тя, обаче,
ако ТИ дойдеш, за да я прогониш.

12.03.2010г