* * *
Отиваш си. А беше ли изобщо?
Такива, като теб, не се задържат.
Аз не поисках нещо невъзможно.
Насила да те впримча? Да те вържа?
Ти каза, че те върнах към живота.
А после малодушно ме предаде.
От първия момент аз знаех кой си.
И въпреки това пак шанс ти дадох.
В лъжата търсех истината. Всъщност,
въобразявах си, че съм открила
онази, сродната душа, насъщна,
без чийто дъх бях мъртва и безкрила.
Крила ми даде. Сетне ги опърли.
Сценариите два са на земята:
отхвърляш или биваш сам отхвърлен.
И само Бог е в истината посредата.
Не се научих лесно да прощавам.
Ще ми е за урок в живота следващ.
Играта ще започне отначало.
И там отново ти ще ме преследваш.