Разстилай по пътеките ми рози,
А сетне прецъфтели ги събирай.
За всеки стих, незаменен от проза,
Убивай в мене демони, убивай...
Минутите броя и все са много.
Безумието толкова ми липсва.
Единствената сладостна тревога
За кратко сухото дърво разлиства.
Любов ли е, не знам, или заблуда.
Южняк повя ли или ти ме стопли.
Без теб била съм като тъжна луда.
Обичана. Обичала. Самотна.
Вън пролет е. В очакване на чудо.

23.08.2010г