Когато сте на тежък кръстопът,
дори ръката ви да има кой да хване,
единствен и най-важен е умът, -
до чувствата ви нека той застане.
Да ги пожали, но да ги възпре
на точното решение да пречат.
Накарайте и времето да спре,
но в ножниците да остане мечът.
Дори да ви изглежда все едно
и някого да мразите до ярост,
на разума и сетното звено
да съхрани духовната ви цялост.
И цялата си болка, слабост, гняв,
стиснете като камък във юмрука.
Хвърлете го далеч, далеч от вас
и си кажете : "Вече не ми пука!"
10.02.2009г
© Елеонора Княжева
