Ненамерени думи

Все чудех се, защо ти липсват думи,
които да ме правят окрилена.
Доверие да има помежду ни,
а не като актьор на празна сцена,

позьорски да играеш любовта си,
ала на дело - празнота мъглива.
Така обострих вече сетивата си,
че различавам думите лъжливи.

Разбрах и друго - като пеперуди
на любовта са думичките леки.
За глупава ме мислиш? Или луда?
Не, само съм объркала човека...


2004г

* * *

Казваш ми, че вещица съм станала.
Ти ли се намери да ме хокаш?
Много ти се иска да съм паднала,
но летя си все така високо.

Само дето няма ги крилата ми,
(някога и с ангел ме сравняваше).
Май е окъсяла паметта ти –
пречеха ти – все ги подкъсяваше.

Докато ги счупи и изхвърли -
нямала съм нужда от небето.
Сетне и душата ми опърли –
свършиха разменните монети.

Част от мен свещица още пали
за доброто бяло на крилата.
Скрих ги по-далеч от всички дяволи...
Но едно перце краси метлата...

31.05.2009г

© Елеонора Княжева

Враг

Когда все розовым нам зрится
и кажется, что все в ладу,
наступит время появиться
и наизлейшему врагу.
Должно же быть всегда в природе
все взвешено и научет.
Но также говорят в народе:
Бог береженого бережет.
Не страшно мне и даже жалко
немного моего врага,-
хоть и бывают перепалки,
но жизнь-то все-таки моя

А ведь ему, выходит, скучно,
раз мной он занят каждый день.
Так пожелать ему покруче
пожить пока еще не лень.
А может враг мой поумнеет,
хотя, боюсь, ему невмочь :
когда от злости ум ржавеет,
навряд ли может кто помочь.
Но мудростью своей и верой
мы можем сблизить берега.
Я сделала уже шаг первый -
простила своего врага.

25.05.2009г

© Елеонора Княжева

Мост

На моста на въздишките стоя.

Объркала съм моста, странно.

А уж поисках мост на мъдростта.

И знам - съвсем не ми е рано.

На моста на въздишките стоя.

И сякаш там съм цяла вечност.

Сама не мога друг да построя -

брегът отсрещен е далече.

Разтварят се въпросите в мъгла -

оракулът не чува ясно.

Но отговора виждам и сама :

за двама мостчето е тясно...

8.03.2009г

© Елеонора Княжева

Неваксинирана любов

В сън ли само ангелът ми праща
дар - неваксинирана любов?
Истинска да ми дари се плаши –
все излиза някой вирус нов.
Крехка е... И, може би, фатално
на духа й ще се отрази.
Или аз приех, че е нормално
сънищата само да краси.
Страх ли те е, ангеле, да видиш
(или смяташ, че е орис зла)
на жената, дето я закриляш,
да поникнат от любов крила...?

20.05.2009г

© Елеонора Княжева

Не ми пука!

Когато сте на тежък кръстопът,
дори ръката ви да има кой да хване,
единствен и най-важен е умът, -
до чувствата ви нека той застане.

Да ги пожали, но да ги възпре
на точното решение да пречат.
Накарайте и времето да спре,
но в ножниците да остане мечът.

Дори да ви изглежда все едно
и някого да мразите до ярост,
на разума и сетното звено
да съхрани духовната ви цялост.

И цялата си болка, слабост, гняв,
стиснете като камък във юмрука.
Хвърлете го далеч, далеч от вас
и си кажете : "Вече не ми пука!"

10.02.2009г

© Елеонора Княжева

Незабранимо

Само нощем всичко е красиво.
Шумовете стихват. Вятър лек
носи се над покриви, комини...
Нощем диша по-добре човек.

Мога в часовете преброени
да премисля всичко от деня,
да потъна в сънища блажени -
само там умея да летя.

До часа, когато стане зрима
маската с не моите черти,
имам я - нощта незабранима -
там се сбъдват някои мечти.

23.10.2004г

© Елеонора Княжева