На моста на въздишките стоя.
Объркала съм моста, странно.
А уж поисках мост на мъдростта.
И знам - съвсем не ми е рано.
На моста на въздишките стоя.
И сякаш там съм цяла вечност.
Сама не мога друг да построя -
брегът отсрещен е далече.
Разтварят се въпросите в мъгла -
оракулът не чува ясно.
Но отговора виждам и сама :
за двама мостчето е тясно...
8.03.2009г
© Елеонора Княжева
