сряда, 20 май 2009 г.

Риторично

Защо към хората, които са ни близки,
изричаме най-тежките си думи?
А сетне да изчезнат ни се иска,
ъглите островърхи помежду ни.
На близките, при все, че ни прощават,
остават скрити белези в душите.
Невидими, макар, ги загрозяват,
с конците бели кръпките съшити.
Защо към хората, които ни обичат
не се научим да сме най-добрите?
Не жалки съжаления да сричаме,
когато Бог в отвъда ги повика...

13.04.2009г




© Елеонора Княжева