неделя, 31 май 2009 г.

* * *

Казваш ми, че вещица съм станала.
Ти ли се намери да ме хокаш?
Много ти се иска да съм паднала,
но летя си все така високо.

Само дето няма ги крилата ми,
(някога и с ангел ме сравняваше).
Май е окъсяла паметта ти –
пречеха ти – все ги подкъсяваше.

Докато ги счупи и изхвърли -
нямала съм нужда от небето.
Сетне и душата ми опърли –
свършиха разменните монети.

Част от мен свещица още пали
за доброто бяло на крилата.
Скрих ги по-далеч от всички дяволи...
Но едно перце краси метлата...

31.05.2009г

© Елеонора Княжева