събота, 16 май 2009 г.

Вечерни размисли

Със Господ имам малко странна връзка -
ту карам Му се, ту Го възхвалявам.
И ако някога „отгоре” ме напръскат,
се сещам, че в едното прекалявам.

Не съм от често влизащите в църква,
но моят храм е кътче във сърцето.
А то човешко е и често бърка...
Тогава моля, както е прието,

да ми покажат истинските порти,
които за малцина се отварят.
Забравям за човешката си гордост
и за гнева си пагубен забравям.

И някой път, преди петлите будна,
когато ми е нервно и тревожно,
си мисля, че на друг му е по-трудно,
и с радост би облякъл мойта кожа.

Понякога се чувствам закъсняла
за влак невидим на незнайна гара,
че някак времето за мен е спряло
или накриво е застанал зарът.

Не смея вече да си пожелая
към по-добро промяна да настъпи,
от страх, че тъй ще предизвикам края
на нещо друго, дето ми е скъпо.

Не искам с други кръста си да меря.
Най-злият враг е най-добър учител.
Не съм отличничка на Господ във тефтера,
но ще Го гледам право във очите.

15.05.2009г



© Елеонора Княжева