Променям се...

Променям се...
Сърцето ми порасна.
Дали ще ме познаеш и кога?
Душата ми
остана ли прекрасна?
Стоманен дъжд
отгоре й валя.

Надянах й
най-тежките доспехи,
със броня да я пазя от врага.
Научих я,
(на теб дължа успеха),
на огън да издържа
и вода.

На думите,
с които я насече,
с които я разстреля и кълна.
Научих я
от раните си вечер
отровата да вади
през деня.

Научих я...
На много я научих.
На толкова, че вече не боли.
Остана бронята.
За всеки случай.
Срещу
отровните
във гръб
стрели.

18.06.2009г

Птица

Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, отдалече долетял.
Решил покой и сигурност да търси
на тихия прозоречен перваз,
крилата уморени да разтърси,
като дете надничайки у нас.
Ще чакам да долита за трохички
приятелчето с черните крила.
Ще гледат умно черните очички
с доверие на моето „Ела!”
Ако в дома ми заживее птица,
тя няма да е шарен папагал,
и не канарче или гълъбица,
а гарван, при приятел долетял.

17.06.2009г

* * *

Спокойствие ли търсиш? За кога?
Не съм от тия – тихи и заспали.
С привидна кротост ще те заблудя,
но чергата ти мога да запаля.
Подвеждат тез усмихнати очи
и мислиш, че познаваш ми типажа.
Аз друга съм, макар да не личи.
Когато си готов, ще ти покажа.
Когато във сърцето ти пожар
се разгори, като на Ада в пещите,
моли се дявол да ти е другар,
защото си залюбил вещица.

14.06.2009г

* * *

Днес не чувам какво ми говорят.
Куп цигари изпуших без нужда.
Уж не бях суеверна, доскоро...
Теб сънувах. В обятия чужди.
И в кръга омагьосан съм вече
на съмнения, като земята стари.
Как, като си толкова далече,
да разгадая знак за изневяра?
Предчувствия неясни ме връхлитат
и твърда почва търся да намеря.
Но как краката да не се оплитат
от труса на разклатено доверие?

2004г

Понякога не знам...

Понякога не знам какъв е Бог,
дали изобщо още го е грижа.
Или, приседнал край пенлив поток,
лениво срещу слънцето си мижа.
И пет пари не дава, че светът
без вещата намеса се разпада.
И на греховен черен кръстопът
подготвя сам последната си клада.
Дали не е прозрял във миг един,
(това ми е кошмар натрапчив),
че е пожертвал свидния си син
за някаква псевдочовешка паплач.
И затова да не помръдва пръст
за нашите души презрени,
че нагло с него мерим ръст,
а сме съвсем обикновени...

13.01.2009г

Сегашно неисторическо

И ето - потегля последният влак.
Ти сам на перона оставаш.
Захвърляш на релсите стария сак.
Цигара последна запалваш.

И дълго се взираш във прашния път,
където и времето спира,
където на влака далечният гръб
във точка една се събира

и сетне изчезва. А с него и тя -
довчерашна твоя любима.
А днес вече чужда, далечна жена,
със нищо незначещо име...


1989г

Ненамерени думи

Все чудех се, защо ти липсват думи,
които да ме правят окрилена.
Доверие да има помежду ни,
а не като актьор на празна сцена,

позьорски да играеш любовта си,
ала на дело - празнота мъглива.
Така обострих вече сетивата си,
че различавам думите лъжливи.

Разбрах и друго - като пеперуди
на любовта са думичките леки.
За глупава ме мислиш? Или луда?
Не, само съм объркала човека...


2004г