И ето - потегля последният влак.
Ти сам на перона оставаш.
Захвърляш на релсите стария сак.
Цигара последна запалваш.
И дълго се взираш във прашния път,
където и времето спира,
където на влака далечният гръб
във точка една се събира
и сетне изчезва. А с него и тя -
довчерашна твоя любима.
А днес вече чужда, далечна жена,
със нищо незначещо име...
1989г
