вторник, 23 юни 2009 г.

Фенер



Когато ме изхвърляха през борда,
аз виждах, че очите им са вързани.
Надеждата ми беше само в хората
не заменили разума с прибързване.

Учудих се – как малко бяха будните,
които се застъпиха за пламъка.
И колко много равнодушно-мудните
зяпачи, как по мен се хвърлят камъни.

Ядосах се. И пламнах, като факла.
На бунт се вдигнах срещу произвола.
Удобните на дявола пентакли
кротуваха, обърнати надолу.

И хвърлиха ме. Право във морето.
Присъдата ми бе, че съм излишна.
Че неудобно ярко някак светя
на кораба, където „няма скришно”.

Остана пламъчето тихо да догаря...
Но, писано било да стане друго.
Намериха ме някакви рибари,
и ме прибраха. Нощем с тях се будя.

Все още светя ярко и по царски -
около мен прогонвам тъмнината.
И кораб ми е лодката рибарска,
с насядали край мрежите приятели.

22.06.2009г