Променям се...
Сърцето ми порасна.
Дали ще ме познаеш и кога?
Душата ми
остана ли прекрасна?
Стоманен дъжд
отгоре й валя.
Надянах й
най-тежките доспехи,
със броня да я пазя от врага.
Научих я,
(на теб дължа успеха),
на огън да издържа
и вода.
На думите,
с които я насече,
с които я разстреля и кълна.
Научих я
от раните си вечер
отровата да вади
през деня.
Научих я...
На много я научих.
На толкова, че вече не боли.
Остана бронята.
За всеки случай.
Срещу
отровните
във гръб
стрели.
18.06.2009г
