Където принадлежа

Аз обичам Париж. Душата ми е мегаполис
с катедрали, дворци и ултрамодерни фасади.
Има място за кула - самотен метален колос, 
Елисейски поля и абатства с масивни огради.

Пълноводна река се провира под стари мостове
и градинки с фонтани са истинска ретро идилия.
Даже много видял, ти се иска да пипнеш отново,
Триумфалната Арка и Колоната, вместо Бастилия.

Светлина и простор. Под земята - безкрайни тунели,
по които се носят вагони, препълнени с хора.
Разнолики и пъстри, в различни посоки поели,
изморени по залез, но от сладка парижка умора.

Бих живяла в Париж. Европейка се чувствам отколе.
Но съм нищо и никой без моята малка родина.
Като старо дърво съм - дълбоки са моите корени
и в кръвта ми тече ДНК от хиляда и триста години. 

16-18.02.2012г

(с)  Елеонора  Княжева

ЧС*

"Човек не е само добър или само лош. Зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш." 
Мишел дьо Монтен


В една бездомна безсловесна твар 
намирам по-голяма отзивчивост.
На нея Господ дал е чуден дар -
да различава хората по мирис,
по доброта, по жестове и глас.
Тя търси топлинка и малко ласка.
Ще стане пръв приятел и на вас,
и няма да ухапе или драска.
Какво ви пречи дворния котак?
Или проскубаното гладно куче?
Та любовта не струва и петак, 
но само на добро ще ви научи.
С опашка ще помахат и с очи
ще ви благодарят, че днес са яли.
Сред хилядите хора различим
бъдете техния ЧОВЕК СПЕЦИАЛЕН.

 21.02. 2012г

(* - Човек специален,  бел.авт.)

© Елеонора Княжева 

РАЗМИНАВАНЕ

Хубав и надежден. Костюмиран.
Марков от главата до петите.
Влиза в ресторанта реномиран,
като у дома си. Без да пита,

дават му веднага сепарето
с изглед към фонтан и алпинеум.
Скъпо питие върви с мезето.
Кима, но по навик и разсеяно.

Тя, която свири на пиано
и си тръгва вечер с автобуса,
тя, която нищичко си няма,
го изгледа с истинска погнуса,

докато от скъпото возило
й направи знак да я закара.
С жест като към куче.Равносилен
на експресен влак към малка гара.

Трънче във петата му е тази...
Гледа го в очите, но през него.
С нея не вървят протрити фрази.
Как одраска финото му его?

Е, какво пък, ще го преживее.
Мацки вън – с лопата да ги ринеш.
Всяка втора прави се на фея,
докато с пари не й намигнеш.

Той се весели, поръчва още.
Хилят се пачаврите пияни,
а навън красива лятна нощ е.
Късно за едни, за други рано.

Тръгва пианистката. И хлопват
зад гърба вратите на тролея.
Никога не е бил по-самотен
хубавият мъж, загледан в нея...
27.07.2010г

Сърцето на самотника

Сърцето си, от загуби белязано,
сега от удар пазиш и от влага.
Самотно да будува е наказано.
В кутийка кадифена вечер ляга.

Далече от очите на зяпачите,
поискали праха уж да избършат.
Събраната умора под клепачите
не вижда пристан, лодката да върже.

И тъй редиш гердана на годините,
в самотен плен на мигове отминали,
стаен зад паравана на обидата...
Ключенце за кутийката ти има ли?

02.07.2010г

ТИ не ми липсваш! Липсвам си АЗ!
С моите глупави слепи надежди.
Слушах ги, гледах ги - няма, в захлас,
как ме оплитаха в своята прежда,

как ме люлееха в своя хамак,
с празни илюзии сплетен и вързан.
Сякаш до вчера живяла бях в мрак,
после очите ми някой развърза...

Липсват ми моите слепи очи...
С тях светът беше по-малко навъсен.
Ангел, кръстосал крилата, мълчи –
пише отставка, която ще скъсам.

20.05.2010г

Не-Приказка

Тръгна ли си... жабата, Не-Принце?
Някой по-богат я изтъргува?
Жабите са станали капризни –
те с парите само се целуват.

Де си тръгнал в блатото с потури?
Там ли мислиш, чудеса че стават?
Не-Любовни търсиш авантюри,
сетне - що горчилка ти оставят?

Спри да се окайваш и да плачеш,
че съдбата ти е вечно крива.
Лесното да търсиш само, значи,
че то лесно и при друг отива.

Ех...Не-Принце. Жал ми е за тебе,
че си пак на пътя към блатата.
Не разбираш, че не си потребен,
там, където жаби само квакат...

13.04.2010г

Разстилай по пътеките ми рози,
А сетне прецъфтели ги събирай.
За всеки стих, незаменен от проза,
Убивай в мене демони, убивай...
Минутите броя и все са много.
Безумието толкова ми липсва.
Единствената сладостна тревога
За кратко сухото дърво разлиства.
Любов ли е, не знам, или заблуда.
Южняк повя ли или ти ме стопли.
Без теб била съм като тъжна луда.
Обичана. Обичала. Самотна.
Вън пролет е. В очакване на чудо.

23.08.2010г