* * *

Думи мои – мои книжни лодки,
сгъвам ви грижливо и ви пускам
по потоци бистри и по мътни локви...
Пристана си всяка щом напусне,

тръгва, накъдето вятър я отвее...
Някой път самотен пътят й остава.
Но не е сиротна: мое си дете е
и за нея няма никога забрава.

Плавайте, към близки и далечни
брегове на вяра и надежда,
мои лодки бели – те са вечни.
Нека с вас душата ми проглежда.

26.08.2009г

Незаспало зло

Срещнах Злото. Бях го позабравила.
По-добри неща ме занимаваха.
На недостижима, каза, съм се правела.
Аз пък мислех, че си спи под камъка.
Все се чудех : няма ли умора?
Но нали и то е лудост, Злото, -
иска все с едни и същи хора
някак да се хване на хорото.
Аз, обаче, имам друга работа -
не по чужда свирка да играя.
Чупка, Зло! И намери си камъка.
Да не хвана сопата накрая.

30.07.2009г

Прав си!

Прав си!
О, колко си прав!
Прав си, дори да си седнал.
Прав си, когато си легнал.
Прав си, когато обиждаш.
Прав си, когато не виждаш.
Прав си, когато си злобен.
Прав си, дори неудобен.
Прав си, дори и в заблуда.
Прав си, че други са луди.
Прав си, когато ме няма.
Прав си, че всичко е драма.
Прав си. И ето – затварям
тихо зад мене вратата.
Нека щастлив те направи
още от днес Правотата!

14.07.2009г

Върви по дяволите, Принце!

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?

13.07.2009г

Предадох ли те?

Предадох ли те?
Кой ще каже
грях ли е
да искаш да се махнеш
от пустинята?
Защо на мен
приписа
суетата си
и трябваше ли
да нагазиш в тинята?
Предадох те? Така ли?
Боже...Грях ли е,
да разбереш,
че си безсилен
извън себе си?
Да видиш как пилеят
любовта ти,
и отесняват
старите ти релси?
Когато ме виниш
за оня, другия,
бъди по-честен,
(не е много сложно) :
не бяха важни
някакви заслуги,
а че любов такава
е възможна!

28.08.2009г

Фенер

Когато ме изхвърляха през борда,
аз виждах, че очите им са вързани.
Надеждата ми беше само в хората
не заменили разума с прибързване.

Учудих се – как малко бяха будните,
които се застъпиха за пламъка.
И колко много равнодушно-мудните
зяпачи, как по мен се хвърлят камъни.

Ядосах се. И пламнах, като факла.
На бунт се вдигнах срещу произвола.
Удобните на дявола пентакли
кротуваха, обърнати надолу.

И хвърлиха ме. Право във морето.
Присъдата ми бе, че съм излишна.
Че неудобно ярко някак светя
на кораба, където „няма скришно”.

Остана пламъчето тихо да догаря...
Но, писано било да стане друго.
Намериха ме някакви рибари,
и ме прибраха. Нощем с тях се будя.

Все още светя ярко и по царски -
около мен прогонвам тъмнината.
И кораб ми е лодката рибарска,
с насядали край мрежите приятели.

22.06.2009г