Сънувах се в картина нарисувана,
поставена в уютна гостна стая.
Ти влезе там и някак непринудено
се взря, и моят образ те омая.

Дочух те, как на себе си говориш,
че вече си ме виждал някъде.
Очаквах и да назовеш художника,
със багрите си моя дух облякъл.

Но ти прошепна само : „Как бих искал
и във живота си да те познавах...”
Рисувани сълзи в очите плиснаха
и бавно от картината излязох...