Поспи, сърце...Сега си у дома -
в гърдите ми на топло скрито.
Аз песничка измислих ти сама,
мелодията в такт е с твоя ритъм.
Поспи, сърце.Умората тежи, -
понякога объркваш своя удар.
Какво ти тегне..? Само ми кажи -
аз болката далече ще прокудя.
Ще ти попея за добрите дни,
когато си примирало от трепет.
Ти само тихичко ми пошепни,
че още помниш лятната си дреха.
Спомни си как променя се светът,
когато те обичат и обичаш.
Как всеки път е като първи път
и думите с вълнение изричаш...
И, моля те, в съня си не умирай...
Ще има още много топли дни.
Повярвай в песента ми. И не спирай.
