Дали има прераждане?
Дали искам да има?
Пролетта ме възражда
след поредната зима.
Сетне лято и есен
спретват тъжно надлъгване.
Страх от смърт? Че какво
по-естествено тръгване?
Всичко вече видях.
Съществувам в случайности,
подредени в стена
от житейските казуси.
Нямам личен багаж:
прах с праха ще се слее.
Казват : няма душа –
торсионно поле е.
Шепа стихове само
на хартия остават,
като тънка бразда -
една мъничка слава.
Не, не се съжалявам.
Равно пулсът ми тупка.
Уморен динозавър
в сатурнова дупка.
