Колко малко, всъщност, ми е нужно:
не дузина несравними залези,
не сатени в нощи теменужни,
серенади под безлунни навеси.
Само топлината на човека,
за който залезът без мене няма смисъл.
С душа, от облак бял по-мека,
в която моето име е написано.
