Създадох те, за да не съм сама.
И тръгнахме така през вековете.
Ти захитря и стана господар,
а аз на робство се обрекох.
Веднъж ти беше скитащ музикант -
от думи хорски с теб далеч избягах.
Оставих дом, и майка, и баща,
но любовта към тебе не предадох.
Заради тебе влизах в манастир,
дори за вещица ме набедиха.
Аз следвах те във битки и във мир -
животи много тъй се изредиха..
Но все не можех да ти угодя -
веднъж да сме щастливи двама.
Все тежка беше моята съдба
и свършваше с жестока драма.
А днес съм... кобра! Ха сега!
Но пак съм с теб по разни панаири.
Лениво клатя гъвкава снага,
когато твоя милост ми засвири.
А ти дори не знаеш, че съм аз...
И ето - пак за нещо съм ти нужна.
Свири, свири... Поклащам се в захлас,
но чувство ново в мене се събужда.
В главицата ми змийска зрее план :
и в тоз живот щом нямам любовта ти,
когато свърши твоята свирня,
във вечността отново ще те пратя...
2004г
© Елеонора Княжева
