Провокирано от стихове на Иван Вълев,
с цялото ми уважение.
Какво е, всъщност, есента, какво е?
Листата на килими пъстроцветни.
В гората тиха аромат на хвоя,
и вятърът, от клоните нашепващ.
Какво е, всъщност, зимата, какво е?
Оранжевото на замръзнал морков
нa снежния човек там, насред двора,
до смърт боящ се да не стане топло..
Какво е, всъщност, пролетта, какво е?
Ухание от цвят на дива вишна.
И минзухар лилав в очите твои,
когато влюбено дъха ми вдишваш.
Какво е, всъщност, лятото, какво е?
Аз в спомените свои ще запазя.
Които, впрочем, вече са и твои.
А другото – Иван го е разказал...:-)
05.01.2009г
