КАРМА

Създадох те, за да не съм сама.
И тръгнахме така през вековете.
Ти захитря и стана господар,
а аз на робство се обрекох.

Веднъж ти беше скитащ музикант -
от думи хорски с теб далеч избягах.
Оставих дом, и майка, и баща,
но любовта към тебе не предадох.

Заради тебе влизах в манастир,
дори за вещица ме набедиха.
Аз следвах те във битки и във мир -
животи много тъй се изредиха..

Но все не можех да ти угодя -
веднъж да сме щастливи двама.
Все тежка беше моята съдба
и свършваше с жестока драма.

А днес съм... кобра! Ха сега!
Но пак съм с теб по разни панаири.
Лениво клатя гъвкава снага,
когато твоя милост ми засвири.

А ти дори не знаеш, че съм аз...
И ето - пак за нещо съм ти нужна.
Свири, свири... Поклащам се в захлас,
но чувство ново в мене се събужда.

В главицата ми змийска зрее план :
и в тоз живот щом нямам любовта ти,
когато свърши твоята свирня,
във вечността отново ще те пратя...


2004г

© Елеонора Княжева

Wish You Were Here

So, so you think you can tell
Heaven from Hell,
blue skies from pain?

Can you tell a green field
from a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

Та, мислиш, приятелю,
че различаваш
Рая от Ада?
Небесата сини от болката?
Дали различаваш
зелените поля
от оградата стоманена?
Усмивката от маска зад воал?
Вярваш ли, че истински ги различаваш?


And did they get you trade your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees? Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change? And did you exchange
a walk on part in the war for a lead role in a cage?

И кой те караше да изтъргуваш
героите за призраци?
Пепелта от жарава
за гори да смениш?
Горещ въздух
за хладен бриз?
И замени с удобната прохлада
желанието за промяна?
И своята малка роля във войната срещу
главна роля, но в клетка?

How I wish, how I wish you were here.
We're just two lost souls swimming in a fish bowl,
year after year,
running over the same old ground. What have we found?
The same old fears,
wish you were here.

И колко ми се иска днес да беше тук.
Като две изгубени души сме с теб,
плуващи в буркан за златни рибки,
година след година.
Уж тичаме напред, а се въртим все в кръг
по познатата стара земя
И какво намерихме?
Освен страховете си стари
А колко ми се иска ти да беше тук...

Вятър

посвещава се на comma
http://comma.blog.bg/

От вятъра се ражда свобода.
От вятъра поражда се и буря.
Веднъж завихря мелнични крила,
а друг път хълмове самотни брули.

Той див и непокорен е, и сам -
недостижим във свойта орисия.
Утихне ли, обаче, става ням
и не е вече вятър. Не стихия,

а само полъх. Но, дори това
прощавам на самотния си вятър.
Щом с мен е - аз не съм сама,
а волна птица горе в необята...

Напрасные слова

романс, изп. Александър Малинин
текст : Лариса Рубалская
превод от руски език : Е. Княжева
(с елементи на творчество)

Магия силна нека се разпени
във мрака на кристалните бокали.
Отблясъци от свещи разтопени
в огледалата са се заиграли.

И, уморено, думи все напразни
пред тебе ще избълвам за любов.
Но пламъкът в огнището загасва,
от пепелта не се запалва нов.

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи с лекота мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря...

Не ще звъни звънчето на вратата ти
и стъпката ми своя път не ще сгреши.
Напразни думи казах, но съдбата им
не бързай с лекота да предрешиш...

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи с лекота мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря..

Сюжет ми измисли за нежностите летни,
с ухаещи треви и нежен благослов.
Обрулени, търкулват се в столетията
напразните ми думи и любов...

В напразни думи сложно се оплетох -
напразни думи аз пред теб мълвя.
Напразни думи, моля ви, простете, -
след миг и аз със вас ще изгоря...

Напрасные слова

Плесните колдовства в хрустальный мрак бокала,
В расплавленных свечах мерцают зеркала...
Напрасные слова я выдохну устало,
Уже погас очаг, в нем теплится зола.

Напрасные слова - виньетка ложной сути.
Напрасные слова, нетрудно говорю.
Напрасные слова: уж вы не обессудите,
Напрасные слова, я скоро догорю.

У вашего крыльца, не вздрогнет колокольчик,
Не спутает следов мой торопливый шаг.
Вы первый миг конца понять мне не позвольте,
Судьбу напрасных слов не торопясь решать.

Придумайте сюжет о нежности и лете,
Где смятая трава и запах васильков...
Рассыпанным драже закатятся в столетья,
Напрасные слова, напрасная любовь.

Напрасные слова - виньетка ложной сути.
Напрасные слова, нетрудно говорю.
Напрасные слова: уж вы не обессудите,
Напрасные слова, я скоро догорю.

http://www.youtube.com/watch?v=ULRUMTlPfvs

Какво е, всъщност, есента, какво е...?

Провокирано от стихове на Иван Вълев,
с цялото ми уважение.

Какво е, всъщност, есента, какво е?
Листата на килими пъстроцветни.
В гората тиха аромат на хвоя,
и вятърът, от клоните нашепващ.

Какво е, всъщност, зимата, какво е?
Оранжевото на замръзнал морков
нa снежния човек там, насред двора,
до смърт боящ се да не стане топло..

Какво е, всъщност, пролетта, какво е?
Ухание от цвят на дива вишна.
И минзухар лилав в очите твои,
когато влюбено дъха ми вдишваш.

Какво е, всъщност, лятото, какво е?
Аз в спомените свои ще запазя.
Които, впрочем, вече са и твои.
А другото – Иван го е разказал...:-)

05.01.2009г

Колко малко, всъщност...

Колко малко, всъщност, ми е нужно:

не дузина несравними залези,

не сатени в нощи теменужни,

серенади под безлунни навеси.

Само топлината на човека,

за който залезът без мене няма смисъл.

С душа, от облак бял по-мека,

в която моето име е написано.

Влюбена не в когото трябва

Ще изпия пълна чаша
от горчивото ти вино.
Ще се смея и ще плача,
и ще виждам всичко в синьо.

Ще отида там, където
даже луди не отиват.
Ще вървя напред, а всъщност
бавно в пропастта ще слизам.

Ще ме плюят и дамгосват.
Нека - ще ми е приятно.
И на врагове и близки
ще се отплатя стократно.

Дай ми само малко време
да изпитам тази радост,
че ме има онзи, който
много скоро ще намразя.

Но сега да го обичам,
да изгаря той за мене.
Тъй да бъде. Пък тогава
нека в ада да ме вземат!

1989г

Изгубена съм в теб.

Без път и без посока.

В душата на поет

не се забива котва.

И блъскат ме вълни

в брадясалите рифове.

Какво ще ме спаси

насред море от митове..?

2008г

Среднощен монолог 1

Днес, Господи, ще ти благодаря,
че нямам всичко, дето съм поискала.
Живях с по-малкото от двете зла,
но пак за щастието съм си мислела.

Тук повечето време сме сами,
залъгвайки се с нечия компания.
Духът ни, отегчен от райски дни,
отдава се на суета измамна.

И затова се връщаме при теб -
защото ни прощаваш всички ереси.
Но как да се сбогува дух с поет,
така и не постигнал мир със себе си..?

2008г

Сънувах...

автор: Николай Гумильов
превод от руски език : Е. Княжева

Сънувах двама ни - умрели,
Лежим със погледи спокойни,
Като ковчези - бели, бели,
Един до друг, покойни.

Кога ли казали сме «Стига!»
Отдавна ли? Какво туй значи?
Ала сърцето не боли го,
И, странно, че не плаче.

Безсилни, чувствата са странни,
Застиналите мисли - ясни
Устата вече нежелани
Макар все тъй прекрасни.

Но стана! Ние сме умрели,
Лежим със погледи спокойни
Като ковчези - бели, бели
Един до друг, покойни.


Мне снилось

Мне снилось: мы умерли оба,
Лежим с успокоенным взглядом,
Два белые, белые гроба
Поставлены рядом.

Когда мы сказали — довольно?
Давно ли, и что это значит?
Но странно, что сердцу не больно,
Что сердце не плачет.

Бессильные чувства так странны,
Застывшие мысли так ясны,
И губы твои не желанны,
Хоть вечно прекрасны.

Свершилось: мы умерли оба,
Лежим с успокоенным взглядом,
Два белые, белые гроба
Поставлены рядом.