* * *

Казваш ми, че вещица съм станала.
Ти ли се намери да ме хокаш?
Много ти се иска да съм паднала,
но летя си все така високо.

Само дето няма ги крилата ми,
(някога и с ангел ме сравняваше).
Май е окъсяла паметта ти –
пречеха ти – все ги подкъсяваше.

Докато ги счупи и изхвърли -
нямала съм нужда от небето.
Сетне и душата ми опърли –
свършиха разменните монети.

Част от мен свещица още пали
за доброто бяло на крилата.
Скрих ги по-далеч от всички дяволи...
Но едно перце краси метлата...

31.05.2009г

© Елеонора Княжева

Враг

Когда все розовым нам зрится
и кажется, что все в ладу,
наступит время появиться
и наизлейшему врагу.
Должно же быть всегда в природе
все взвешено и научет.
Но также говорят в народе:
Бог береженого бережет.
Не страшно мне и даже жалко
немного моего врага,-
хоть и бывают перепалки,
но жизнь-то все-таки моя

А ведь ему, выходит, скучно,
раз мной он занят каждый день.
Так пожелать ему покруче
пожить пока еще не лень.
А может враг мой поумнеет,
хотя, боюсь, ему невмочь :
когда от злости ум ржавеет,
навряд ли может кто помочь.
Но мудростью своей и верой
мы можем сблизить берега.
Я сделала уже шаг первый -
простила своего врага.

25.05.2009г

© Елеонора Княжева

Мост

На моста на въздишките стоя.

Объркала съм моста, странно.

А уж поисках мост на мъдростта.

И знам - съвсем не ми е рано.

На моста на въздишките стоя.

И сякаш там съм цяла вечност.

Сама не мога друг да построя -

брегът отсрещен е далече.

Разтварят се въпросите в мъгла -

оракулът не чува ясно.

Но отговора виждам и сама :

за двама мостчето е тясно...

8.03.2009г

© Елеонора Княжева

Неваксинирана любов

В сън ли само ангелът ми праща
дар - неваксинирана любов?
Истинска да ми дари се плаши –
все излиза някой вирус нов.
Крехка е... И, може би, фатално
на духа й ще се отрази.
Или аз приех, че е нормално
сънищата само да краси.
Страх ли те е, ангеле, да видиш
(или смяташ, че е орис зла)
на жената, дето я закриляш,
да поникнат от любов крила...?

20.05.2009г

© Елеонора Княжева

Не ми пука!

Когато сте на тежък кръстопът,
дори ръката ви да има кой да хване,
единствен и най-важен е умът, -
до чувствата ви нека той застане.

Да ги пожали, но да ги възпре
на точното решение да пречат.
Накарайте и времето да спре,
но в ножниците да остане мечът.

Дори да ви изглежда все едно
и някого да мразите до ярост,
на разума и сетното звено
да съхрани духовната ви цялост.

И цялата си болка, слабост, гняв,
стиснете като камък във юмрука.
Хвърлете го далеч, далеч от вас
и си кажете : "Вече не ми пука!"

10.02.2009г

© Елеонора Княжева

Незабранимо

Само нощем всичко е красиво.
Шумовете стихват. Вятър лек
носи се над покриви, комини...
Нощем диша по-добре човек.

Мога в часовете преброени
да премисля всичко от деня,
да потъна в сънища блажени -
само там умея да летя.

До часа, когато стане зрима
маската с не моите черти,
имам я - нощта незабранима -
там се сбъдват някои мечти.

23.10.2004г

© Елеонора Княжева

Риторично

Защо към хората, които са ни близки,
изричаме най-тежките си думи?
А сетне да изчезнат ни се иска,
ъглите островърхи помежду ни.
На близките, при все, че ни прощават,
остават скрити белези в душите.
Невидими, макар, ги загрозяват,
с конците бели кръпките съшити.
Защо към хората, които ни обичат
не се научим да сме най-добрите?
Не жалки съжаления да сричаме,
когато Бог в отвъда ги повика...

13.04.2009г




© Елеонора Княжева

* * *

Играх театър. Истина ти казвам.
Ядосах се...Избълвах сто лъжи.
Така адреналина си изпразвам,
когато на душата ми тежи.

Недей ме слуша – думите са вятър,
и вече се намразвам за това.
Излъгах те, че всичко е театър.
Аз истината казах ти така.

18.05.2009г

© Елеонора Княжева

Вечерни размисли

Със Господ имам малко странна връзка -
ту карам Му се, ту Го възхвалявам.
И ако някога „отгоре” ме напръскат,
се сещам, че в едното прекалявам.

Не съм от често влизащите в църква,
но моят храм е кътче във сърцето.
А то човешко е и често бърка...
Тогава моля, както е прието,

да ми покажат истинските порти,
които за малцина се отварят.
Забравям за човешката си гордост
и за гнева си пагубен забравям.

И някой път, преди петлите будна,
когато ми е нервно и тревожно,
си мисля, че на друг му е по-трудно,
и с радост би облякъл мойта кожа.

Понякога се чувствам закъсняла
за влак невидим на незнайна гара,
че някак времето за мен е спряло
или накриво е застанал зарът.

Не смея вече да си пожелая
към по-добро промяна да настъпи,
от страх, че тъй ще предизвикам края
на нещо друго, дето ми е скъпо.

Не искам с други кръста си да меря.
Най-злият враг е най-добър учител.
Не съм отличничка на Господ във тефтера,
но ще Го гледам право във очите.

15.05.2009г



© Елеонора Княжева

За близките

За близките понякога сме чужди -
нехаят те за нашите тревоги.
Дори не подозират, че сме в нужда,
душите ни че тичат босоноги
и чакат знак, че някой ще ги чуе,
вратата към огнище ще открехне,
нозете разранени ще обуе,
макар с поовехтели стари чехли...
Душите ни, задъхвайки се, тичат...
Вратата се отваря закъсняло...
понякога. Тогава, в миг едничък
си спомня някой: в космоса сме цяло...

26.04.2009г

* * *

Избрана бе заради много прилики -
като клониран втори шанс за щастие.
Коса. Очи. И поглед. Даже мимика.
И бонусът - човешка съпричастност.

Вървеше гладко. Всичко бе планирано.
Ала не щеш ли: развали му празника.
По сходствата единствено избирана,
не бе видял една, но важна разлика...

1.05.2009г

Уморен ангел

Усетих – умори се моят ангел
от глупостта ми вечно да ме пази.
Декора да изгражда идеално,
когато нова тръпка ме полази.
Да ми показва знаци и табели,
а аз нехайно да ги подминавам...
Омръзна му с кахърите си бели
ежеминутно да го занимавам.
Сърцето, каза, вече го боляло,
и закачи крилата си в килера.
Помолих се за него, обещала,
че вече не ще вярвам на химери.
А той ми се усмихна и поклати
с неверие главата побеляла:
Това ти е урока и съдбата –
да се разпадаш, но оставаш цяла.

11.05.2009г

Размисли под купола

За любов - венец трънен.
За приятел - секира.
Който сее - не жъне.
Който дава - умира.

Все се молим с причини
пред плътта Му разпъната
и в гърлата горчи ни
от оцета по гъбата.

Ала сетне си тръгваме
светостта не пожънали.
За любов - венец трънен...
А за свините - жълъди.

25.04.2009г